Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

– Мисля, че получава гърчове. Виж как премигва индикаторът на невронния ѝ имплант…

– Нещо става – повтори Стоун и се завъртя във въздуха. – Трябва да стигнем до…

С трясъка на изстрел един осакатен метален юмрук се стовари върху стената до главата на Стоун. От удара из модула се разлетяха отломки и парченца от механизми. Стоун се оттласна рефлексивно от стената и полетя към отсрещния край на модула.

Погледът му срещна гладкото метално лице на Робонавт РЗА4.

Клайн бе включила машината и я бе превела през люка с хищническа потайност. Вероятно от доста време тя се бе спотайвала някъде на борда. Стоун видя как роботът се прехвърли грациозно между две дръжки, улавяйки се за тях с насекомоподобните си многоставни ръце. За разлика от астронавтите, роботът бе конструиран специално за движение в условия на микрогравитация – тук той се намираше у дома си.

РЗА4 се приближаваше беззвучно и без никакво колебание.

– Стоун! – извика Ведала.

Роботът се изстреля право към увисналия насред модула учен, протегнал двете си ръце към него – едната с провиснали разкривени парчета метал, а другата – с разтворени пръсти. Всеки от тези пръсти бе в състояние да прилага сила от три килограма – заедно те можеха да упражнят над сто нютона натиск, два пъти повече от силата на обикновен човек и повече от достатъчно, за да строшат човешка кост.

Размахал отчаяно ръце, Стоун почти успя да избегне атаката.

Роботът го улови със здравата си ръка за крака. Стоун извика от болка, когато пръстите му се впиха в стъпалото му. Той изрита с всички сили и успя да се освободи, но се блъсна в отсрещната стена. Навътре в модула стените пулсираха с тъмните бръчки на заразата. Над него лицето на робота се очертаваше като зловещ силует на фона на трепкащите червени светлини на алармата. Стоун се бе озовал в клопка.

В този момент доктор Ведала сграбчи Робонавта отзад.

Въпреки че РЗА4 имаше човешка форма центърът на тежестта му бе разположен другаде. С оптични уреди, монтирани в относително леката глава, процесори в корема и миниатюрна раница, пълна с тежки батерии, неравномерно разпределената маса на робота доближаваше 150 килограма.

Неочакваното различие изненада Ведала, когато се опита да го улови за раменете. Конструиран за пренасяне на тежки товари под контрола на опитни пилоти, РЗА4 с лекота преметна Ведала и я запокити през модула.

Шлемът на Ниди се блъсна с трясък в отворения люк. Тялото ѝ увисна безпомощно в централната част на модула "Юнити".

С нечовешка паякоподобна гъвкавост РЗА4 започна да се катери по стената към Ведала. Стоун забеляза, че машината не спира да държи под око неподвижната фигура на своя оператор. Клайн все още лежеше върху стената, частично сраснала се с повърхността, а пръстите ѝ помръдваха в манипулаторните ръкавици.

Стоун се тласна към Ведала и докато я приближаваше, огледа задименото помещение за някакво оръжие.

Погледът му се спря на продълговата метална туба с яркооранжева лепенка в основата – пожарогасител. Стоун го сграбчи с две ръце, опря крака на стената и го завъртя с всички сили към главата на Робонавта.

Улучи целта е удовлетворително хрущене.

Не последва забавяне, нито необходимост да се отърсва от удара – роботът бе изработен от свръхтвърди въглеродни фибри, неръждаема стомана и алуминиева сплав. От удара пострадаха леко само шийните съчленения и главата остана трайно завъртяна на една страна. Но нямаше никакви сериозни поражения.

Роботът се извъртя към Стоун.

Софи Клайн бе почувствала нападението като разтърсване на камерите и ново ограничение на движението в шията. Тя пренасочи РЗА4 и без особени усилия той издърпа пожарогасителя. Стоун се дръпна назад и успя да се отмести тъкмо когато роботизираната марионетка на Клайн тласна пожарогасителя към него като топка за бейзбол.

Металният цилиндър се блъсна в сфероидния шлем и разби лицевото стъкло. Едно остро парче разсече челото на Стоун. Леко огънатият пожарогасител отлетя към стената и се заклещи там.

Стоун премигна, за да прогони сълзите, и се задави от острия дим, нахлул в шлема.

От раната на челото му се разлетяха кръгли капки кръв. Докато извръщаше глава, за да се ориентира, червените капки се рееха пред него като разхвърляни мъниста.

В другия край на модула нова порция пипала бяха обгърнали тялото на Клайн. Желеподобната повърхност изглеждаше като потръпваща нагорещена лава и за миг на Стоун му се стори, че се намира във вътрешността на странен, чуждоземен орган.