Кристофер Райд - Последната императрица

Пекин, Китай

Татарският град

Френско посолство

22 юни 1900 г.

08:45 ч. местно време

През първите четиресет и осем часа боксьорите връхлитаха с хиляди към входа на посолството, без изобщо да се замислят за собственото си оцеляване. Загубите им бяха колосални, но през нощта бяха успели да напреднат. Жертвите на съюзниците също растяха, особено от безмилостните артилерийски и ракетни атаки. За щастие поради тесните улици и късия обхват китайците не можеха да изсипват картеч и ракети направо в посолствата и се задоволяваха да се целят най-вече във външните стени. Но веднага щом ги пробиеха, китайските християни закърпваха зейналите дупки с тухли и хоросан.

Застанали на югоизточната стена на френското посолство, Уилсън, сър Клод и Морисън наблюдаваха горящото италианско посолство. На север гореше сградата на митниците и огромни пламъци танцуваха на десетки метри нагоре в небето.

— Поне няма да ми се налага да плащам нито за мебелите, които пратих в Хонконг — промърмори Морисън. — Слава богу.

Уилсън се взираше в лицата на хората по стените и в пределите на посолството. Ясно се виждаше, че всички са изпаднали в паника. Възрастни мъже плачеха, нямаше никаква организация, а от дисциплината не беше останала и следа.

— Френското посолство няма да издържи — каза накрая той. — Трябва да прехвърлим оцелелите италиански войници и французите през онази стена. — Той посочи към германското посолство отзад.

— На французите няма да им хареса — отвърна сър Клод. — Това е суверенна френска земя.

— Единственият им друг избор е да останат тук и да умрат — заяви Уилсън. — Когато пожарите стихнат, боксьорите ще атакуват с още повече хора. Тежката картечница трябва да бъде взета от американското посолство и монтирана на немската стена. — Той посочи високата платформа, която трудно можеше да бъде улучена от артилерия заради ъгъла на атака. — Ако искаме да спасим югоизточната част, трябва да напуснем тази позиция.

— Сигурен ли сте, че не можем да удържим стената? — попита Морисън.

— Трябва да се изтеглим — повтори Уилсън. — Немското посолство е по-високо и по-силно, а откритите площи на френското ще бъдат преимущество, а не неудобство за нас. Ако останем тук, ще изгубим ценни хора в опит да защитим тази безполезна територия и няма да ни останат достатъчно ресурси за адекватната отбрана на немското посолство.

В далечината скандирането „Ша! Ша! Ша!“ кънтеше над бученето и прашенето на бушуващите огньове. Уилсън погледна десетките стълбове пушек, издигащи се в топлия въздух. Засилващият се вятър отнасяше дима настрани и той се стелеше над Пекин.

— Очакват ни ужасен ден и нощ — каза той.

— Знам, че съм ви питал и преди — каза Морисън. — Но откъде сте толкова сигурен за всичко? Сякаш сте в състояние да виждате бъдещето.

— Да — обади се и сър Клод. — Откъде всъщност са всички тези ваши познания?

— Съветвам ви точно така, както ми каза генерал Гейзли — отвърна Уилсън. — Знанията не са мои, а негови.

— Ако бяха негови, той щеше да е тук, за да обере лаврите — каза Морисън. — А вместо това е твърде зает да съветва адмирал Сиймор.

— Положението е мрачно — каза Уилсън, без да обръща повод на остроумната забележка на Морисън. — И трябва да останем съсредоточени. Ако искаме да оцелеем, трябва да се погрижим бойният дух на всички на територията на посолствата да остане висок. В моменти като този няма място за страх. Погрижете се да въртите хората, за да запазите силите им. И най-важното е нито едно място да не остава без муниции. Случи ли се подобно нещо, ще ни пометат.

— Вече дадох заповед хората и мунициите да бъдат готови за незабавно изтегляне — каза сър Клод. — Всички разбират сериозността на положението.

В далечината се разнесе гръм на тежки оръдия, последван от характерния писък на картечен снаряд. Сър Клод и Морисън се хвърлиха на пода, подобно на всички защитници на стената. Само Уилсън остана на крака да гледа как снарядът оставя димна следа, докато се носи към тях. Просто не можеше да откъсне очи. Раздвижилият се въздух разроши косата му, когато снарядът профуча на няколко метра от него.

Морисън се пресегна и го свали на земята точно когато снарядът падна зад тях и експлодира с гръмовен трясък.

— Да не сте полудял? — изрева сър Клод.

Уилсън стана и изтупа дрехите си.

— Френското посолство е просторно и лесно може да се бомбардира. Ето ви още една причина да се изтеглим от тази позиция.