Кристофер Райд - Последната императрица

— Да не би да търсите смъртта? — гневно попита сър Клод. — Гледахте как снарядът лети направо към вас! Нали знаете, че можеше да експлодира във въздуха!

— За нас няма никаква опасност — спокойно отвърна Уилсън.

— Откъде знаете? — изкрещя вбесеният сър Клод.

В далечината стотици боксьори вече се приготвяха за нова атака срещу главната порта след затихването на пожара. Морисън посочи стълбата.

— Хайде, ако ще се изтегляме от тази позиция, да го направим, преди да са ни приклещили тук. Изтеглете се! — извика той на войниците долу. — Изтеглете се! — повтори той, този път на френски. — Назад към немската стена!

Уилсън гледаше как сър Клод и френските войници бързо се спускат по стълбите и спринтират през територията на посолството. Отвън вълна боксьори се втурна към портата; белите им костюми и червените кърпи на главите представляваха пъстра гледка, докато се носеха през пепелищата на италианското посолство с мачете и копия в ръка и крещяха с пълно гърло. Отново проехтяха оръдейни изстрели и Уилсън видя димните следи на още картечни снаряди, понесли се към посолствата.

Той продължи да стои, изпълнен с гняв и ярост от положението. Толкова много мъже, жени и деца щяха да умрат за нищо.

Един снаряд с неправилна форма полетя на зигзаг и Уилсън го загледа внимателно как се носи най-общо в негова посока. Внезапно горящото поле експлодира във въздуха с ослепителен блясък и горещата ударна вълна го зашлеви през лицето и гърдите и го катапултира от високата четири и половина метра стена.

В този кратък момент Уилсън си спомни как стои в транспортната капсула, а членовете на Меркуриевия екип го гледат зад бронираното стъкло. Джаспър и Минерва също бяха там. Г. М. видимо отсъстваше, явно беше твърде слаб, за да дойде.

Уилсън бе изчакал почти шест седмици, преди да бъде прехвърлен. През това време учеше с Лъ Дан, медитираше и тренираше, докато не стана сигурен, че е готов. Опасенията му в транспортната капсула бяха по-големи при второто прехвърляне — знаеше много добре какво ще изпита, когато лазерите се включат. Болката беше мъчителна, но в същото време перверзно приятна, тъй като знаеше, че напуска този еднообразен и мъчителен живот. След това дойде чувството, че е размазан през времето, преди внезапно да бъде събран отново и пресъздаден сред свръхнагорещен дим и огън сред руините на Мачу Пикчу.

Уилсън полетя от четири и половина метра и падна по гръб на земята. Ударът изкара въздуха от дробовете му и той отново дойде на себе си, мъчейки се да си поеме дъх. Сякаш всяка кост на гръдния му кош беше счупена от тежкото приземяване и гърлото му се свиваше в спазми, докато отчаяно се бореше за глътка въздух.

Джордж Морисън моментално се озова до него и се помъчи да прецени дали е жив или мъртъв. Лицето на Уилсън беше обгорено и дрехите му още тлееха. Морисън му говореше нещо, но той не чуваше нито дума.

— Активирай Славей — прошепна той и нервната му система се рестартира. Влудяващата болка моментално изчезна и дишането му се нормализира; звуците на битката отново зазвучаха в ушите му. Той се обърна на една страна и се опита да стане, но Морисън го задържа.

— Остани така! — уплашено рече той. — Извиках носилка.

Уилсън избута ръката му.

— Не ми трябва носилка — изсумтя той и бавно седна. Погледът му се плъзна нагоре по високата стена. — Е, мътните да ме вземат — рече после. — Доста дълъг полет.

Изправи се предпазливо на крака, чувствайки се леко замаян.

— Как е възможно да оцелееш след подобно нещо? — промълви шокираният Морисън, подхвана Уилсън и му помогна да пресече откритото пространство.

Секунди по-късно боксьорите разбиха портата и се втурнаха с крясъци към френското посолство. Тълпата насочи цялото си безумие към трупа на един френски войник, лежащ недалеч от входа. В истерията си множеството накълца останките на мъртвеца на парченца със своите копия и мамете, пръскайки кръв навсякъде.

Стрелковите взводове на съюзниците бяха готови по стените на германското посолство и при главната порта, ако боксьорите случайно успеят да проникнат през тях. Първият залп проехтя над главите на Уилсън и Морисън, докато двамата тичаха към укритието. Първата редица боксьори падна, но останалите продължаваха да напредват със стотици. Вторият залп последва миг по-късно и още петдесет мъртви или ранени боксьори се строполиха на земята.

Морисън издърпа Уилсън през портата и тежките бронирани врати се затвориха зад тях. Стотици китайски християни бързо се заеха да издигат зид от тухли и хоросан, за да подсилят входа срещу картечна атака.