Кристофер Райд - Последната императрица

— Помнете ми думите, посланик — каза Уилсън. — Императрица Цъ Си няма да се притече на помощ, ако боксьорите атакуват. От Цунли Ямън също дадоха да се разбере, че ще заемат подобна позиция. Сами сме и трябва да си отваряме очите на четири. Ако боксьорите преодолеят стените на легацията, ще видите как близките ви умират пред очите ви.

— Това е нелепо! — изсумтя сър Клод.

— И нещата ще се влошават — предупреди ги Уилсън.

— Вие и хората ви трябва да сте готови. Утре по изгрев-слънце на всички прислужници, работещи за западняци в Пекин, ще бъдат раздадени малки черни и червени карти с предупреждението, че ги очакват изтезания и смърт, ако продължат да работят за чуждоземните дяволи.

— Откъде бихте могли да знаете подобно нещо? — попита Конгър.

Уилсън очакваше този въпрос.

— Каза ми го един от шпионите ми в Китай. Скоро ще стане доста горещо.

Сър Клод пусна облак дим.

— Мисля, че най-лошото е зад нас — уверено заяви той. — Наистина имате склонност към мелодрамата, както каза Конгър. От военна гледна точка в момента сме в най-силната позиция, в която сме били някога. И както се казва в писмото от адмирал Сиймор, той ще бъде тук след по-малко от две седмици с най-модерните оръжия и най-добре обучените бойци, за да защити суверенитета на посолствата.

— Не бива да подценявате капацитета на омраза на боксьорите — отвърна Уилсън. — Нито пък размера на армията им. Всяка година те са подложени на суша, наводнения, епидемии и глад, като обвиняват нас за всичките си несгоди. Из цял Пекин и навсякъде в страната има хиляди афиши, според които западняците изпиват кръвта на китайския народ, а отвратителните им железници оскърбяват духовете на земята. Именно затова са наказани със суша и животът им е съсипан.

— Но това просто не е вярно, нали ? — избоботи сър Клод. — Те са глупави хора. Знаете ли, живея тук вече повече от пет години и още не съм срещнал китаец, способен да се сравнява с който и да било британец.

— Съветвам ви да промените нагласата си — каза Уилсън и присви очи към сър Клод. — Омразата им е необуздана, способността им за разрушения — безкрайна. Ден след ден ги насъскват и когато кремъкът удари, всичко ще експлодира. — Той замълча за момент. На заден план звучеше успокояваща мелодия на Щраус. — Падне ли британската легация, всички други ще последват съдбата й. Ако засилите отбраната и призовете всички британски граждани да дойдат на територията на посолството, можете да станете герой, а ако бездействате, ще изложите всичко на риск. В момента в провинция Шандун изтезават и убиват мисионери, дори жени и деца. Хиляди китайци християни са изправени пред същата участ. До края на седмицата по улиците на Пекин ще има ксенофобски бунтове. А вие предпочитате да се валяте във вашата арогантност. Трябва да действате, сър! При това още сега!

Сър Клод го гледаше втрещено.

— Как смеете да ми държите такъв тон! — каза накрая той. — Вие се намирате в дома ми , сър!

Капитан Макала беше на тръни от избухването на Уилсън.

— Бих искал да ви запозная с жена си — каза Конгър и побърза да отведе Уилсън към една голяма група в ъгъла. — Тя желае да ви благодари лично, че ни се притекохте на помощ. А, добре. Германският посланик барон фон Кетелер също е там. Струва си да се запознаете — страхотен тип, на когото може да се разчита в бой.

Уилсън много добре знаеше кой е барон фон Кетелер, както и каква е съдбата му.

— За мен е удоволствие, бароне — каза той, стискайки ръката му.

— Присъствието ви тук е добре дошло! — отвърна баронът със силен немски акцент. — Хората ми имат голяма вяра в напътствията ви. Това е необичайно, тъй като обикновено се доверяват единствено на германци ! — добави той и се разсмя гръмко.

Докато размяната на любезности продължаваше, мислите на Уилсън се насочиха към Рандъл Чен и какво ли ще бъде да го види отново. Въстанието на боксьорите щеше да се провали, ако Учителя излезе от уравнението. За съжаление щеше да мине време, преди да му се отвори възможност да се изправи срещу бившето си протеже. И тази възможност щеше да се отвори само ако посолствата удържат една свирепа и безмилостна атака.

— Това е Поли Смит — каза Конгър, представяйки красива млада жена, облечена в синя бална рокля. — Тя е племенница на главния съдия във Върховния съд на Съединените щати.

„Изобщо не би трябвало да е тук“ — помисли си Уилсън.

— Това е Уилсън Даулинг — продължи Конгър. — Той е австралиец и подобно на Джордж Морисън, не се страхува да казва това, което мисли. Тук е в качеството си на главен съветник на командващия Съюза на осемте нации генерал-лейтенант Гейзли.