Кристофер Райд - Последната императрица

— Изкарахме късмет, че се добрахме дотук — отвърна Уилсън, докато си стискаха ръцете.

— Казват, че прашните бури около Тиендзин са отвратителни — рече сър Клод. — Чух един офицер да предупреждава, че предстои цяла седмица кашляне.

— Прашните бури бяха последната ми грижа — отвърна Уилсън.

— Трябваше да ни предупредите — каза Конгър, чийто американски акцент определено не се вписваше тук. Той стисна силно и енергично ръката на Уилсън. — Ако го бяхте направили, щяхме да организираме монументално празненство за всички войници.

— Сега не е време за партита — сериозно рече Уилсън.

— Писмата, които получихме от генерал-лейтенант Гейзли и вицеадмирал Сиймор, преливат от хвалебствия за способностите ви на водач и авторитета ви — добави сър Клод. — Наричат ви дар от бога.

— Просто са скромни — отвърна Уилсън. — Подобно на всички лидери на Съюза на осемте нации, те виждат не по-зле от мен опасността, надвиснала над Китай.

— А вие споделяте ли страховете им? — попита сър Клод.

— Сега Пекин е по-опасен за нас, отколкото когато и да било — каза Уилсън. — По-опасен от всяко друго място на света, бих казал.

— Да се надяваме, че преувеличавате и вкарвате мелодрама, но определено сме благодарни, че доведохте толкова много войници със себе си — каза Конгър. — Признавам, изненадах се, че сте успели да влезете в Пекин без съпротива. Цунли Ямън, китайското Външно министерство, ни уведоми, че вкарването на допълнителни войници в града е забранено.

— От Цунли Ямън могат да настоят и да изтеглим войските си, но това не означава, че ще го направим — гръмко се разсмя сър Клод.

Уилсън не се усмихна.

— Посъветвах генерал Гейзли от тук нататък да не използва телеграфа за предаване на поверителна информация. Особено относно придвижването на войските.

Конгър пристъпи напред.

— Нима подозирате, че прихващат съобщенията ни?

— Важно е да бъдем предпазливи — отвърна Уилсън.

— Няма начин някой да разшифрова съобщенията ни — изсумтя сър Клод. — Тук използваме най-модерната технология в света. Китайците са примитивни хора. Подобно на боксьорите, най-силните им страни са фанфарите и суеверията. Дори вярват, че могат да спират куршуми с голи ръце, за бога!

— Значи сте чували тези слухове? — попита Уилсън.

— Плъзнали са из цял Пекин — отвърна Конгър. — Има някакъв човек, когото боксьорите наричат Учителя. Говори се, че мнозина са виждали с очите си невероятните му способности. Едно момче от прислугата ми каза, че го видяло с очите си как спира куршум.

— Поредното китайско мошеничество — каза сър Клод.

— Така или иначе — продължи Уилсън, — местните са неспокойни. Съветът на генерал Гейзли е да приберете всички сънародници в легациите, при това незабавно. Съветваме ви също всички второстепенни входни места към дипломатическия квартал да бъдат блокирани и да се разположи въоръжена охрана колкото се може по-скоро.

Сър Клод лапна лулата си, а един китайски сервитьор бързо драсна клечка кибрит и я запали.

— Ще го обсъдя с останалите посланици — каза той, бълвайки облаци дим. — Знаете ли, за мен най-смешното за деня бе, че руснаците — доколкото разбрах, с вас са пристигнали седемдесет и петима от тях — са забравили деветфунтовото си оръдие в Тиендзин. Ама че загубеняци! Все пак не са забравили да донесат мунициите. Домъкнаха сандъците чак дотук. За съжаление не разполагаме с нито едно оръдие, в което да заредим снарядите! Ама че веселба!

Конгър не се сдържа и се усмихна. Но когато видя сериозното изражение на Уилсън, се сепна.

— Увеличих денонощната стража в американското посолство с двайсет и пет души. Освен това разположих на предния двор картечницата „Колт 236 Гатлинг“, донесена от морските пехотинци.

— Стига, господа! — с приповдигнат тон рече сър Клод. — С тревогите ни е свършено! Кризата е овладяна и в момента идва още допълнителна помощ. Според писмото, което получих, адмирал Сиймор лично се е насочил към Пекин с две хиляди души и припаси, за да подсили позициите ни. Китайците няма да посмеят да ни атакуват, като знаят това. И не забравяйте, господин Даулинг, че Императорската гвардия също е тук да ни защитава.

— Императорската гвардия няма да ви се притече на помощ — замислено рече Уилсън. — Император Куан Су е свален и императрица Цъ Си отново е на власт.

— Никой не я е виждал от повече от двайсет години! — надуто заяви сър Клод. — Само крие лицето си зад онези жълти копринени завеси. Старицата няма да посмее да ни се опълчи.