Джак Макдевит - Древни брегове

— Чудя се на какво се дължи — обади се сестрата на Мери. — Може би е от фосфор.

В този момент Мери видя образ. Ако се отдръпнеш назад мислено, ако игнорираш подробностите и погледнеш така, отдалече, можеше да се види женско лице. И тя познаваше жената.

— Това е Девата — заяви тя.

Арки Редфърн въведе госта си, настани го да седне, заобиколи бюрото си, за да седне сам, и вежливо се усмихна.

— Доктор Уелс — каза той, — какво мога да направя за вас?

Пакстън Уелс бе висок слаб мъж с посивели мустаци и маниери, които можеха да се възприемат като аристократични, ако не бяха проваляни от прекомерно големите му уши.

— Господин Редфърн — отговори той, — правилно ли съм разбрал, че представяте племенните интереси на хребета Джонсън? — Адвокатът кимна. — В такъв случай имам към вас предложение от името на Националния енергиен институт. — Той отвори закопчалките на куфарчето си, потърси в него и извади проект на договор. — Бихме желали да получим от вас разрешение да изследваме енергийния източник на Ротондата. — Веждите му се повдигаха и спускаха, сигнализирайки според Арки състояние на стрес, което не се проявяваше по никакъв друг начин. — Съществува известна възможност да копираме някои от технологиите в споменатата конструкция. Ако в нея изобщо има такива, които се поддават на копиране. Защото това не ни е известно със сигурност.

— Естествено — съгласи се Редфърн.

— Независимо от това — продължи Уелс, — ние сме склонни да предложим значителна сума за правото на собственост и да поемем всички рискове и разноски по по-нататъшните работи, свързани с нея.

— Разбирам — каза Редфърн и взе документа.

— Предлагаме един милион долара — уточни Уелс. Подчерта с тон сумата и от възбуда дори задиша учестено.

Адвокатът методично прегледа всички страници, спирайки от време на време, за да обърне специално внимание на пасаж, привлякъл вниманието му.

— Виждам — проговори той след известно време, — че желаете да получите всички права за разработка и употреба.

— Господин Редфърн — Уелс се наведе напред в поза, която според него трябваше да изобразява приятелска искреност, — нека бъдем откровени. Това е само подсигуровка. Националният енергиен институт е готов да заложи много пари в името на нищожната вероятност там горе на хребета да има нещо използваемо. Не знаем със сигурност какъв е случаят. Както и да е, в името на националните интереси ние сме склонни да поемем този риск. Племето естествено няма да прави нищо, ще си седи и ще си прибере парите. Един милион долара. За нищо.

Редфърн сгъна договора и му го подаде обратно.

— Не мисля така — възрази той.

— Мога ли да попитам защо? Какво толкова можете да загубите?

Адвокатът стана от стола си.

— Доктор Уелс, днес съм доста зает. Ако Националният енергиен институт сметне за нужно да направи сериозна оферта, предполагам знаете къде можете да ме намерите.

— Не превишавате ли рамките на своите пълномощия, господин Редфърн? Според мен вие сте длъжен да се консултирате с вашия работодател.

Редфърн даде на Уелс да разбере, че думите му не са го впечатлили.

— Струва ми се, че правилно интерпретирам своята отговорност, доктор Уелс. Сега, колкото и да ми е неприятно, че се налага да ви…

— Добре. — Уелс се облегна на стола си. — Виждам, че умеете здраво да се пазарите, Редфърн. За да спестя време и на двама ни, веднага ще назова крайната сума. Упълномощен съм да предложа два милиона.

Редфърн вдигна поглед към лъка на баща си. Имаше случаи, в които съжаляваше, че нещата не се уреждат по стария начин.

През двете години работа в кметството Марв Уикъм така и не бе видял повече от десетина съветници на някое от месечните заседания. Тази вечер обаче беше съвсем различна. Като че ли цялото население на Форт Мокси, състоящо се от деветстотин двайсет и седем души, се бе натикало в заседателната зала на кметството на втория етаж, а онези, които не бяха успели, изпълваха коридорите (присъствието на членовете на сектата „Нова епоха“, на които кметът бе дал под наем салона на долния етаж, с нищо не облекчаваше ситуацията). Хората продължаваха да прииждат, когато председателят на градския съвет Чарли Линдкуист даде ход на обсъжданията по дневния ред.

Имаше няколко рутинни въпроса: молба за парцелиране, предложение да се пуснат облигации с цел подобряване на магистралата и предложение Форт Мокси да се включи с околните селища в схема за съвместно използване на училищата. Но въпросът, който бе привлякъл тук тълпата и който Линдкуист съответно бе оставил последен, бе искането до градския съвет да постанови закриване на разкопките на хребета Джонсън.