Джак Макдевит - Древни брегове

— Знам с какво се занимавате, господин Аскуит — каза тя. — Какво мога да направя за вас?

Беше едър, с отпуснати рамене. Косата му бе бяла и грижливо сресана върху петно, започнало да оплешивява. Говореше с къси, властни фрази и Ейприл си помисли, че този човек може да бъде отличен съдия.

— Искам да прекарам известно време на Едем — заяви той.

Ейприл написа на едно листче телефонния номер на службата, която изготвяше графика, и му го подаде:

— Хората ще бъдат щастливи да ви включат в някоя група.

— Не… Не ме разбрахте. Аз вече бях там. Сега желая пак да се върна. Честно казано, искам да разпъна палатка и да се преселя в нея. За известно време.

Ейприл погледна многозначително часовника си. Известността на този мъж повече не я впечатляваше. Възмутителното предложение си остава възмутително, независимо от това кой го прави.

— Съжалявам, господин Аскуит. Не мисля, че можем да позволим…

— Доктор Кенън, аз прекрасно разбирам чисто научното значение на Ротондата. Но се питам дали дори вие си давате сметка за психологическите и философски последици. Възходящата еволюция на човешкия вид е на кръстопът. Забихме се в необятна гора. Светът, който познаваме и в който живеем, очаква нещо да се случи. Но не се знае какво може да бъде това нещо. Точно по тази причина финансовите пазари са в хаос, пак това обяснява защо пред Белия дом има демонстранти, защо в Обединените нации са стигнали до задънена улица в най-ожесточения дебат от цяло десетилетие насам. Когато преди две седмици вие прекосихте междузвездната бездна, за да се озовете в онова място, с това бе сложено началото на нова ера… Някой трябва да хроникира всички тези събития. Да постави ежедневието в правилната му историческа перспектива. Свикнали сме да смятаме, че ако двайсети век изобщо остане запомнен с нещо, това ще бъде заради кацането на Луната. Но… — Той невъзмутимо я изгледа. — Кацането на Луната е дреболия, доктор Кенън. Решителният момент и то не за нашия век, а за цялата записана история на човечеството, е сега . Знам, че вече сте започнали да каните експерти, математици, геолози, астрономи и какви ли още не. И всичко това е прекрасно. Така трябва да бъде. Но има нужда от още един вид хора: такива, чиято единствена функция ще бъде да осмислят значението на ставащото тук и сега. Хора, готови да се отдръпнат назад, докато другите мерят, претеглят и гадаят, за да приложат тези събития към прогреса на човешкия дух. — Той събра пръстите си замислено и подпря брадичка върху тях. — Мисля, че имам уникалната квалификация да изиграя тази роля. Вече съм подготвил голям обем записки в суров вид. Излишно е да казвам, че за мен ще бъде изключителна чест да участвам във вашето начинание.

Аскуит е прав, помисли си Ейприл.

— Какво по-конкретно имате предвид? Серия репортажи?

— О, не, не — поклати глава той. — Нищо подобно. Искам да бъде нещо по-значително по форма. Защото ще стане моят магнум опус.

— Нека обмисля предложението ви — каза тя. — Ще ви се обадя.

— Работното заглавие ще бъде „Древни брегове“ — и той й подаде визитната си картичка. — Не трябва да се бавим повече.

След като остана сама, Ейприл реши, че предложението на Аскуит е уместно. Този вид известност не можеше да им навреди. Но първо трябваше да го съгласува с Макс.

Тя прибра получената на нейно име поща. На Пег Мол — която отговаряше за дневната им програма и беше общо координатор — се бе обаждал някакъв мъж, идентифицирал се като агент на „Шаги Дог“. Рап групата искала да изнесе концерт на хребета Джонсън.

— Обещават да продадат двеста хиляди билета — съобщи Пег.

Телефонът иззвъня, точно когато Макс и Ейприл обсъждаха планове да се изпрати ремонтна група в кабината, отнела живота на Арки (това място вече изпреварваше Едем по брой на изследователите, които искаха да отидат там).

Ейприл вдигна слушалката, изслуша каквото имаха да й казват в продължение на близо минута, благодари с една дума, обърна се към Макс и му обясни:

— Някакви инвеститори сформират корпорация, която има за цел да контролира пътуванията до всички светове, свързани с Ротондата. Предлагат три четвърти милиарда долара за изключителните права.

— Да, цената взе да се вдига — отбеляза Макс.

— Нарекли са се „Небесни пътешествия“ — усмихна се тя тъжно.

Детройт, 1 април (Ройтерс):

„Детройт Фрий Прес“ днес съобщава, че съществува възможност „Детройт Лайънс“ да се преместят във Фарго, Северна Дакота. Според източник, пожелал да остане анонимен, клубът се е съгласил на сделка с Мануел Коразон, главен изпълнителен директор на „Прери Индъстрис“, и за тази сделка ще бъде официално обявено утре. В очакване на съгласието на останалите участници в лигата, отборът планира преместване следващата година, когато ще смени името си на „Фарго Визитърс“.