Джак Макдевит - Древни брегове

Космическият студ изсмука последната глътка кислород от гърдите на Макс. Светът пред очите му вече се размиваше и избледняваше. Обхвана го безразличие, всъщност не, изведнъж му се прииска всичко да свършва по-бързо.

Но Ейприл го държеше здраво. И го дръпна обратно върху решетката. Той залитна и тя се свлече зад него.

Арки беше паднал на колене и ги наблюдаваше.

Кабината започна да избледнява и ако имаше въздух в гърдите си, Макс щеше да изкрещи срещу нахлуващата светлина.

Лентата, която бе показана в предаването „Контрапункт“ на NBC , беше запечатала всичко по-интересно. Прикованата към екраните публика от цялата страна гледаше призрачната колона да се движи напред-назад. Ако някога в цялата история на телевизията бе имало видеообект, създаден да ужаси публиката си, това бе именно този запис.

— И детето — подбирайки думите си, попита водещият — беше намерено на полето, когато вие прогонихте това нещо?

— Не мисля, че стана точно така — уточни Стюйвезант.

— А какво точно стана, Джим?

— Според мен то се опита да ми покаже къде се намира детето.

Водещият кимна.

— Можем ли да повторим целия епизод, Фил?

Всички заедно повторно изгледаха как снежната вихрушка систематично отстъпва и спира, напредва и пак се връща. За нещастие зрителите не можеха да видят връзката с движенията на човека с камерата, но идеята бе повече от ясна.

— Истина ли е — поинтересува се водещият, — че Джери никога преди не е постъпвала така?

— Това ми казаха родителите й. Щом те го твърдят, аз им вярвам.

— Как мислиш, защо този път го е направила?

— Не знам. Случило се е просто, защото е трябвало да се случи.

— Джим, има ли някаква истина в слуха, че е била подмамена ? Че това нещо се е опитало да я отдалечи максимално от града?

— Не мисля — отговори Стюйвезант.

Камерите се завъртяха за едър план на водещия, който обърна озадаченото си лице към телевизионната публика.

Ако по време на целия този период имаше някой от Форт Мокси или околностите му, по отношение на който да бе извършена истинска несправедливост, жертвата се казваше Джери Тъли.

По причини, неизвестни на изследвалите я специалисти, Джери не бе започнала да расте правилно и черепът й така и не бе станал достатъчно голям, за да помести мозъка. В резултат детето не само бе по-ниско, но и бе останало бавноразвиващо се. Вътрешният свят на момиченцето представляваше объркана каша, понятията й бяха фрагментарни, поведението й хаотично и непредсказуемо, а причинно-следствените връзки в главата й като че ли изобщо не действаха.

Удоволствията на Джери бяха свързани основно със сетивните й възприятия: усмивката на мама, куклата-астронавт, към която необяснимо защо особено се бе привързала, по-малките й братчета и петъчното парче пица. Телевизията не я интересуваше много, а в игрите на нормалните деца не можеше да вземе участие по обясними причини. Ставаше й много приятно, когато някой й обърнеше по-специално внимание. Много обичаше филмите от серията „Междузвездни войни“, но не на касета, а само в киносалон.

Джун Тъли почувства промяна в детето си почти веднага след като Джим Стюйвезант я върна у дома онази студена априлска събота. Почувства, но не можа да формулира. Чувството бе толкова ефирно и неопределимо, че тя така и не спомена за него пред съпруга си.

Джери, разбира се, изобщо нямаше да разбере от какво я е лишила съдбата, следователно поне огорчението й бе спестено. И тази семпла гледна точка беше единственото успокоение на родителите й. И все пак, когато падна полузамръзнала в снега край шосе 11, с нея се случи нещо уникално. Беше се изплашила, но не за живота си, защото не разбираше какво означава понятието опасност. Изплаши се, защото не знаеше къде се намира и къде е домът й. И още защото не можеше да прогони студа.

Изведнъж нещо нахлу в света й. Съзнанието й се отвори, точно като цвят, обърнал се към слънцето. Издигна се в небето, понесе се по вятъра и почувства радост от съществуването, несравнима с нищо, което бе изпитвала дотогава. Съзнанието й се протегна напред, далеч отвъд жалките ограничения, които го бяха сковавали.

През тези няколко секунди Джери осмисли правилата в играта между вятър и топлина, както и напрежението, съществуващо в отношенията между небе и облаци. Стрелна се в небесата, спусна се стремглаво надолу към земята, почувства се като буря, като… като нещо изградено от равни части слънце, сняг и ураганни ветрове.