Уитли Стрийбър - Сивите

— Детето е неотложният ни проблем и моля ви, нека да повторя: сивите го защитават…

— … както и нашите приятели от Лост Ейнджъл Роуд, не забравяй това, Майк.

— Господа — намеси се Тим, — извини ме, Чарлз, но мисля, че прекалявате със страха. Имаме години, за да се справим с това дете, и…

— Нямаме години: — възрази Майк. — Моля те, освободи се от това заблуждение.

— Съжалявам, Майк, но имаме време до две хиляди и дванайсета.

— Напротив, никакво време нямаме! По дяволите! Нека ти изясня как стоят нещата. В момента, в който приобщят детето или му сложат паразит, или както искаш си го представи, то ще стане неуязвимо.

— О, я стига!

— Прекарал съм последните петнайсет години от кариерата си в борба с Боб и Адам и предупреждавам, че ако оставим това дете да съществува дори ден, ние сме загубени. Те печелят. Няма да можем да му направим нищо. Винаги ще ни надхитрява. За Бога, той ще е по-умен, отколкото са те.

— Нека да пуснем атомна бомба над проклетия град — предложи Алекс. — Вдигни телефона и се обади на президента.

— Не мога да си представя, че ще се съгласи. — Чарлз поклати глава. — А и е по-добре да не привличаме прекалено внимание.

— Което ме води до следващия ми въпрос — каза Джон Ворона. — Майк, ти имаш добра репутация. Като вземем предвид, че си стоял на дъното на една дупка през последните петнайсет години, мога ли да знам защо трябва да вярваме, че притежаваш нужната квалификация за тази задача?

— Джон, изненадваш ме! — възкликна Чарлз. — Майк е моят избор и това трябва да е достатъчно. Но ако за теб не е, нека да представя нещата. Майк невинаги е прекарвал дните си, като се е подмазвал на проклетите сиви копелета в онази дупка. Изпълнявал е много трудни и неприятни мокри поръчки на младини.

— Добре, схванах.

— Не. Ти поставяш под съмнение авторитета ми, Джон. Правил си го и преди и сега го правиш отново. Е, добре, разбирам. Искаш ти да командваш парада. Много амбициозно. Може би, ако гласуват за отстраняването ми и те сложат на мое място, ще се справиш добре. — Погледът му обиколи масата. — Искаме ли вот на доверие? Господа?

Ничия ръка не се вдигна.

Той продължи:

— Достатъчно е да кажа, че преди няколко години Майк трябваше да се подчини на неприятната необходимост да се превърне в майстор на непроследимото убийство. Имаш доста резки по дръжката на пистолета, прав ли съм, Майк?

— Е, имам няколко — промърмори той.

— Използвал е всичко — от химикали, които предизвикват рак, до техники за контролиране на съзнанието, които карат хората да се избиват един друг. И никога не е имало опасност да бъде разкрит.

Ворона се усмихна на Майк.

— Тогава съм спокоен — каза представителят на ЦРУ. — Можем да разчитаме на вас.

— Очевидно атомната атака не ни е по силите, но мисля, че идеята на Алекс е добра — обади се Тод. — Можем да разиграем инцидент на злополука, да кажем, във военновъздушна база „Алфред“, която е в Кентъки, ако не се лъжа. Да изпепелим квартала с отклонила се ракета например.

— Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците — цитира Уилкис. — Но, разбира се — добави той, — Ирод е пропуснал. Ако ударим само част от къщите, ние също можем да пропуснем.

— Но ако ще действаме, трябва да действаме сега — каза Ворона.

— Господа — обади се Чарлз. — Мисля, че чухме достатъчно. Майк, трябва да намерим това момче. Ще ти помогне ли, ако имаш ТиАр?

— Триъгълникът е задължителен. Ще ми помогне да се придвижа до територията с минимален риск. Сивите неизбежно ще ме разкрият, но поне може да ме закара до мястото. Смятам, че като стигна, ще разполагам с няколко дни.

Той се изправи в знак, че срещата е приключила. Ворона беше прав за едно нещо: не можеха да си позволят забавяне.

— Задръж само минута — спря го Ворона. — Няма да излезеш оттук, без да ни кажеш какво смяташ да правиш.

— Мисля, че имаме собствени способи за контролиране на съзнанието, които могат да се окажат полезни в случая. Можем да ги използваме, без да разкриваме на сивите, че сме замесени. Как — това е моя работа.

— Има една система, която работи — каза Гринфийлд. — Предизвикването на агресия.

— Дългът зове, господа — заяви Майк, когато всички се запътиха към дневната за по няколко питиета. — Няма време, не и тази нощ. Никакво време.

Трябваше да стигне до Уилтън — това, разбира се, щеше да се окаже капан. По-важният въпрос беше как точно работи капанът и как може да бъде неутрализиран?