Уитли Стрийбър - Сивите

— Това не обяснява причината, а нашият проблем винаги е било нейното установяване. Сивите успяват да предвидят решенията ни. Винаги са десет крачки пред нас.

Джон затръшна куфарчето си, което лежеше отворено на масата.

— Достатъчно. Да се прибираме. Да последваме Форестал през проклетия прозорец.

— Твърде съм стар, за да скачам през прозорци — каза Чарлз. — Майк, довърши изказването си. Какъв е проблемът и какво искаш от нас?

— Почакайте — намеси се Тим, — ами програмата за линейните усилвателни оръжия? Ще имаме осемдесет до две хиляди и дванайсета. По този начин ще можем да осигурим унищожението на по-голямата част от човечеството. Той въздъхна. — Бог да ни опази. Не бих искал да се стига дотам.

— Мислиш ли, че сивите ще стоят със скръстени ръце и ще ни позволят да убиваме добитъка им?

— Не са закачали прототипа на линейния усилвател.

— Защото е само едно малко оръжие — каза Чарлз. — Няма потенциала да обърка плановете им.

Майк продължи:

— Сивите са замислили много изобретателен план. Очевидно са успели да селекционират дете, толкова умно, че да може да управлява и използва натрупаното от тях познание.

Ворона поклати глава.

— Има ли някакъв проблем, Джон?

— Значи са подготвяли това от самото начало?

— Аз го разкрих едва тази сутрин.

— Майк, ние ги познаваме от петдесет проклети години, а ти си разбрал едва днес?

— Виж, нека не говорим за мен.

— Напротив, искам да говоря тъкмо за теб! Два проклети дни не са достатъчно добър резултат!

— Задръж за малко!

— Ти задръж! И слушай. Защото това е спешно. Цялата ни проклета програма е в опасност, Майк. Свободата на човешкия вид.

— Защото някой не си е свършил работата — добави Алекс.

— Стига толкова — каза меко Чарлз. — Продължавай, Майк.

— Моите очаквания са, че те ще му прикачат нещо, което ще го свърже с колективното им съзнание.

— Имплантите не създават демони.

— В този случай ще го направят. Интелигентността на това дете ще му даде способност да използва в пъти по-огромни количества информация, отколкото нормално човешко същество.

Настъпи тишина. Уилкис наблюдаваше всички, докато разсъждаваха върху чутото и се опитваха да осмислят значението му.

— Господа — каза той, — ако това дете оцелее, човечеството също ще оцелее. Когато през две хиляди и дванайсета сивите се появят, вечерята им ще е сервирана.

— Вижте — обади се Тим Гринфийлд с гърления си глас, — абсолютно ли сме убедени, че идването им е лошо за нас?

— Не можем сериозно да обсъждаме въпрос, чийто отговор ще ни се изясни, когато е твърде късно за действие. За добро или за зло, не можем да поемем риска.

— Защо не се обърнем към детето, да го привлечем на наша страна? — попита Тод.

— Когато се обръщаме към него, се обръщаме към сивите — процеди Майк злобно.

— Тогава очисти детето — каза Чарлз. — Не би трябвало да е трудно, не и за професионалист като теб.

— Трябва ли да ви напомням, че всеки живот, който съм отнел заради проклетата операция, е бил отнет по заповед.

— Повтарям: убий детето.

— Затова съм тук.

Джон Ворона тресна с ръка по масата.

— Не ти трябва нашето разрешение! За Бога, Майк, тази среща е загуба на време. Убий проклетото дете!

— Джон, мътните да те вземат, ще ми дадеш ли шанс да се изкажа!

Ворона му хвърли гневен поглед.

Майк продължи:

— Проблемът ми е, че сивите не са сами в защитаването на това дете. Те са спечелили подкрепата на някои хора от нашата организация, които явно са попаднали под техен контрол.

Измъкна айпода си от куфарчето, включи малкия микрофон и пусна записа на разговора, провел се на Лост Ейнджъл Роуд.

— Жалко — каза Джон. — Те са достойни мъже, всеки от тях.

— И за мен е неприятно — прекъсна го Майк, — освен това мога да видя защо са направили този избор. Много хора ще бъдат погубени, ако се осъществи нашият план.

— Нямаш напредък в откриването на детето, предполагам.

— Не, Джон, но имам описание, получено от Адам тази сутрин. И без съмнение ще намеря момче, което отговаря на него, но ще убия погрешната жертва.

Тод се намеси:

— Освен ако не ти е дал описание на действителното дете с надеждата, че ще го приемеш за погрешно.

— Убий всички деца — взе решение Джон. — Но какво, по дяволите, да правим с Луис Крю, Роб и доктор Симпсън?

— Елементарно — каза Тими Гринфийлд. — Ще ги замесим с тероризма и ще ги пратим в Саудитска Арабия. Това ще приключи случая.

— Също така ще докара ЦРУ, военновъздушните следователи и ФБР, без да споменаваме саудитците. Имаме нужда от самолетна катастрофа, автомобилна злополука, опит за обир, завършил фатално, хубав инфаркт, нещо такова — изброи Чарлз. — Имаш на разположение година, за да ги очистиш. Не бързаме за никъде. — Той погледна Майк. — Избери начина, който сметнеш за най-добър.