Уитли Стрийбър - Сивите

— Мисля да си направя снимка.

— Сериозно? Боли ли?

— Има нещо вътре…

— Нещо вътре ? — Тя го пипна по ухото. — Сигурно е пъпка.

— Знам какво е.

— Стига, Дан, не съм ти враг.

Кейтлин направи кафе, наля и извади зърнената закуска на Конър. Синът им имаше свои идеи за хранене, повечето от тях доста умни — и доста ужасяващи. Беше вегетарианец, освен в случаите, когато Дан правеше пържоли. Тогава беше навъсен, но ненаситен месоядец.

А Дан нямаше рак на ухото, нали?

Конър дойде и си наля кафе. Кейтлин изчака да види дали ще добави мляко. Сложи само капка.

— Яйца? — попита тя, докато слагаше тигана на печката.

— Не — заяви Конър. — Вече никакви яйца, месо, мляко и алкохол.

— Ти не пиеш — каза Дан — Надявам се де.

— Имам предвид вино на вечеря.

— Виното е за душата, сине. Никой човек не е напълно истински без вино.

— На другите деца не им дават вино.

— И затова след няколко години ще се отровят с алкохол, като идат в колежа. Знаеш ли, че подобно ненаситно пиянство не съществува в Европа, но е нещо нормално тук и във Великобритания? Какво ти говори това — че децата трябва да опознаят виното отрано, да свикнат с него. Затова ще продължаваш да пиеш по чаша вино на вечеря — и точка.

— Харесвам иронията в тази ситуация. Повечето деца биха направили всичко, за да отпият дори една малка глътка, но понеже аз не искам, ми се налага насила.

— Е, на тебе ти давам чаша. Една чаша. И тя е задължителна.

— Сега ли ще ме набиеш, или ще го оставиш за по-късно? Защото няма да пия вино.

Дан въздъхна.

— Трябва да отида до поликлиниката да ми отрежат ухото. Ще приключим разговора, като се върна. — Той вдигна кутията със зърнена храна. — Оставил си я отворена в килера. Яйцата на хлебарките подходящи ли са за вегетарианец?

Конър взе кутията и си сипа от нея.

— Щирът е едно от малкото двусемеделни растения, което фотосинтезира директно в четиривъглехидратно съединение.

— Аха. Значи причината да не ядеш нищо друго освен ужасно изглеждащи бучки намери обяснение. Искаш четиривъглехидратно съединение.

— Всъщност искам протеина и лизина без месото, освен това приемам първокачествена липидна фракция. Имам нива на холестерол на дванадесетгодишен.

— Ти си на единайсет.

— Това беше шега, татко.

— О, да де.

Кейтлин сложи яйца на Дан и на себе си и седна.

— Мога ли да знам причината за вегетарианската диета?

— Пришълците.

Настъпи продължителна тишина.

— Искаш да ме ядосаш ли?

— Ям само чиста храна, защото кварталът ни е в ситуация на близка среща с извънземните, близък сблъсък, а яденето на животни отключва реакцията на страх, която почувствах нощес. Не искам да се страхувам от никакви пришълци. Искам да се изправя срещу тях.

— О, Господи! — въздъхна Кейтлин — Дан…

— Не-не. Разбирам кога се опитват да ме подразнят. Няма проблем, Кейтлин. — Наблюдаваше как Конър рови в закуската си и докато го наблюдаваше, усети как се разгневява все повече. Конър наистина се опитваше да го дразни, нямаше съмнение — беше много умел в това. Довчера той беше довереник и баща изповедник. А днес отново беше врагът. Ухото адски го болеше и честно казано, точно сега въобще нямаше нужда от разправии.

— Преживяхме посещение от сивите, те бяха похитили жена на борда на кораба си, а Келтънови най-вероятно имат видеозапис. Първият в историята. Светът се променя, дами и господа, и аз се подготвям.

— Какви сиви? — попита предпазливо Дан.

— Опитай се някой път да потърсиш „сиви извънземни“ в Гугъл. Ще намериш повече от четири хиляди препратки. Освен това НЛО с крещяща жена на борда се е срещало в Кентъки и преди. Мурхед, 2003, същата ситуациите една малка разлика — няма видеозапис. Много обаждания на полицията, но без видеозапис не искат да предприемат нищо.

Поучителният тон, повдигнатите вежди, за да накарат лицето да изглежда по-авторитетно — всичко това беше изчислено, за да го вбеси. Конър знаеше точно колко нелеп намира баща му свързания с НЛО фолклор и колко вреден за културата.

— По дяволите, нямаше нищо такова. Всичко беше някаква наркоманска шега!

— Татко, излагаш се.

Ръката на Дан удари по масата, преди да успее да я спре. Конър се възползва от възможността.

— Точно така, Дан, прибягвай до физическа сила. Така подготвяш интересна история за бъдещия ми психиатър. Още една.

Дан беше напляскал Конър само веднъж, когато на три години беше оплел жиците на тостера и насмалко да подпали кухнята. Един-единствен плесник по задника… което му беше натяквано поне десет хиляди пъти оттогава.