Уитли Стрийбър - Сивите

Така че стана и откри доктора в някакъв малък кабинет: седеше забил нос в дебела книга.

— О, да — каза той. — Я да видим дали имейлът е пристигнал.

— Имейл?

— Вашата снимка се разчита от нашия рентгенолог. Пратихме му я по мрежата.

Това беше донякъде окуражаващо — диагнозата щеше да бъде поставена от високопоставен рентгенолог в някой институт.

— А, ето! — Кликна да отвори един имейл. — Боже, тези момчета имат нужда някой да преведе английския им на английски.

— Не можете ли да разчитате медицинските термини?

— Не мога да разчитам шриланкската идея за медицински термини. Вашият рентгенолог е в Тринкомали. Всъщност звучи доста романтично — Тринкомали.

Докторът се пресегна през бюрото си и взе една папка с рентгенови снимки.

— Доста интересно. — Постави две от снимките на светещата стена. — Имате чуждо тяло в ухото, точно както предполагах.

Дан се вгледа в рентгеновата снимка. Предметът беше мъничка точица от светлина. Можеше да чуе тънкия глас на Конър:

„Ще намерят малък предмет…“

Попита:

— Увит ли е в мембрана?

— Мембрана? Едва ли. Може би ще е налице леко калциране, ако е постоял известно време. Мисля, че е метално парченце. Би могло да е влязло откъде ли не.

— Имам и нещо на седалището.

— Да видим.

Дан си свали панталоните.

— Нищо видимо. Може би съвсем леко вдлъбване.

Конър още веднъж се беше оказал прав.

— Какво ще правим с ухото?

— Ако сте съгласен, ще ви оперирам.

— Вие?!

Лекарят се засмя.

— Много е лесно. Не е дълбоко и ще отнеме само няколко минути.

Дан седна и сестрата почисти ухото му с йод. Биха му инжекция и започнаха операцията.

— Усещате ли нещо?

— Не.

— Добре… Ето го. Бяло кръгче… Ха!

— Какво стана?

— Ами то… по дяволите!

— Какво стана, докторе? Извадихте ли го?

Лекарят не отговори — зашиваше раната.

— Не можах — заяви накрая. — Хванах малко парченце, а то… то се измести. Сега е в долната част на ухото ви.

Дан опипа ухото си.

— Как е възможно?

— Не знам. Това е нещо, което… не знам.

Трябваше да попита, колкото и неприятно да му беше:

— Рак?

— Ракът обикновено не се разбягва като побъркан, когато го докоснеш със скалпел.

— Значи е нещо живо?

— Нямам представа какво е. Но ще направя две неща, за да приключим въпроса. Първо ще огледам парченцето под микроскоп, а след това ще го изпратя в лабораторията за анализ.

— Често ли се случват такива неща?

— Вие сте първият случай, който виждам. Чуждите тела са цял подлял на травматичната медицина. Нямате причини за безпокойство обаче, уверявам ви.

Отидоха в друга стая и докторът подготви пробата за наблюдение. Наведе се над микроскопа.

Дан зачака нетърпеливо.

Лекарят вдигна глава.

— Добре, заминава към патологията.

— Но… какво видяхте?

— Бял материал. Някакъв вид протеин вероятно.

— Защо се движи? Паразит ли е?

— За Бога, не! Ето — вижте сам.

Дан предпазливо надзърна в микроскопа. Видя нещо с формата на лунен сърп — по извитата му външна страна ставаше нещо, което изглеждаше като движение.

— Какво е това? И се движи, нали?

— Сигурно е оптическа илюзия.

Дан настрои микроскопа. Нещото очевидно имаше ресни, които го изтласкваха. Погледна доктора и каза:

— Има ресни. Погледнете.

— Вижте, обадете се вдругиден и ще ви съобщим заключенията на патолозите.

— Но то има ресни, който се движат! Значи е живо, БИ ТРЯБВАЛО да е. И може да се мести. Ами ако отиде някъде другаде? В мозъка или в сърцето ми?

— Няма такива ушни паразити.

И с това разговорът приключи. Дойдоха двама други пациенти и докторът отиде да се занимава с техните проблеми.

По пътя към вкъщи Дан се обади да успокои Кейтлин, че е добре. Тя го попита какво са открили и този въпрос, съвсем неочаквано, го накара да се разтрепери толкова силно, че се наложи да отбие и да спре.

— Дан?

— Извинявай. Имаше някакво нещо вътре. Извадиха го.

— Какво нещо, скъпи?

— Не е тумор. — Дълбоко в себе си не желаеше да й каже, че Конър се е оказал прав. Не искаше Конър да е прав и никога, за нищо на света не искаше да го пита как е узнал. — Мъничка киста. За десет минути я махнаха. Голямото чакане беше за оценката на рентгенолога — изпрати заключението си от Тринкомали. Изглежда, вече предоставяме диагностицирането на експерти от Третия свят. Или от Четвъртия? Има ли четвърти свят?

— Защо говориш така?

— Просто съм уморен, скъпа. И изнервен. Прибирам се и включвам телевизора. Ще гледам голф и ще прекарам следобеда в кома.