Уитли Стрийбър - Сивите

Лангфорд изчака и чу как Уилкис изръмжа утвърдително. Полковникът не обичаше да го наставляват и тъкмо това беше причината Роб да го прави при всеки удобен случай.

База „Алфред“ на военновъздушните сили беше тренировъчно съоръжение. Все още функционираше, най-вече защото старшият сенатор на Кентъки беше член на комисията за въоръжените сили и беше достатъчно влиятелен, за да запази базите на територията на своя щат.

При всички случаи Роб се радваше, че базата все още е действаща. Той разшири картината, получавана от сателита, натисна няколко бутона и видя белите очертания на базата — тя беше само на трийсет мили от местоположението на развиващия се инцидент.

Стояха в безпомощно изумление и гледаха обекта. Нанси Джефърс се беше прибрала със съпруга си — не искаха да оставят бебето си само, докато се случва подобна страхотия. Кейтлин и Конър също бяха изчезнали и Дан бе доволен от това. Децата нямаха работа тук: дори си помисли, че Келтън оставя момчетата си да се приближат прекалено много, за да снимат.

Без предизвестие падна гръм. Дан изкрещя, всички се развикаха. Крис Джефърс стисна главата си с ръце. Дан видя двойна звезда да се отдалечава към небето. После чу писъка на свръхзвуков самолет и осъзна, че това, което гледа, са следите от форсажа. И извика:

— Това са въздушните сили!

Огряван от сиянието на обекта, изтребителят се спусна толкова ниско, че ги лъхна горещата миризма на реактивно гориво.

Обектът стана пурпурен. Раздвижи се, люшна се над земята.

Гласът в нещото изрева:

— Помогнете ми, помогнете ми, о, Боже, не! Не, не, не!

Светлината се издигна към небето, и увисна там, като леко се полюшваше.

Блестящите пламъци на реактивния самолет се обърнаха и се устремиха назад.

— Спрете! Спрете! — разнесе се отново гласът. После още писъци: — А! А! О! Аааа.

Маги Уорнър закрещя, разплака се истерично.

В този миг обектът се издигна на трийсетина метра, после се изстреля на север буквално като куршум. Отдалечи се по-бързо от всичко, което Дан беше виждал.

Изтребителят прелетя отново, двигателите му ревяха. Зави и последва обекта. Всички гледаха след него, докато пламъците на двигателите му не се стопиха в небето.

Във възцарилата се тишина Крис каза:

— Бог да й е на помощ.

— Това беше НЛО — заяви Джимбо Келтън.

— Наистина ли беше НЛО? — попита Маги.

— Господи! — обади се Харли Уорнър. — И аз така мисля.

Дан се взираше в малката сянка на мястото, където се беше появило сиянието.

— Приятели — каза той. — Май не сме сами тук.

Но когато насочи фенерчето си нататък, не видяха нищо.

Лорън Глас се наслаждаваше на любовната игра с Теди Блейн — силна и настойчива с този як мъж. Като колега от военновъздушните сили, той беше предпазливо незаинтересован от секретната й работа и това правеше връзката им много забавна и лесна. Лорън планираше, докато е свързана със строго секретна дейност, да сменя любовниците си често. Нищо обвързващо — обвързването усложнява пазенето на тайни.

Когато й позвъни полковник Уилкис, тя реши да не вдига. Изхвърли звъненето от ума си и се съсредоточи върху топлината под завивките и невероятния млад мъж, който я любеше.

Звъненето премина във виене.

— О, Лорън — прошепна Теди, отпусна се върху нея и зарови лице в шията й, целуваше я нежно, притискаше бузата си о нейната.

— Обичам те — промълви тя и осъзна, че донякъде го мисли. Което значеше, че може би трябва да го зареже, съгласно теорията да не допуска никого твърде близо до себе си.

Виенето премина във вой.

Той се отдръпна, сякаш го убодоха с игла.

— Не мога да повярвам.

— По работа е — поясни тя: имаше предвид системата за достъп на компютъра, която се включваше автоматично, когато получеше секретно съобщение.

Но защо я търсеше точно сега в… божичко — беше три през нощта. Беше стояла в клетката шест часа вчера, бе чакала безрезултатно Адам. Изобщо не искаше да ходи пак там.

Отметна завивките и отиде да набере паролата. Появи се код от четири линии и тя ги разчете наум.

— Имат вирус — промърмори, като се помъчи да не издаде обзелия я ужас.

Съобщението беше спешно. Нещо не беше наред. Наистина не беше наред.

— Нека някой друг да го оправя.

— Трябва да отида — каза тя, отвори гардероба и започна да се облича.

— Госпожица Незаменима.

— За съжаление. — Тя си закопча дънките, наведе се и го целуна. — Ще се върна, любими.

Той я придърпа към леглото. За момент тя приседна. Целунаха се. Лорън го погледна в очите. После въздъхна.