Роджер Желязны - Островът на мъртвите

— Разбрано — отвърна автосекретарят. — Без друга салата?

— Без.

Върнах се в спалнята, хвърлих няколко парцала в куфара и започнах да се преобличам. Включих тукашния терминал на секретаря и след като се преборих с чувството, което от известно време караше стомаха ми да се свива и гърба ми да настръхва, се разпоредих за онова, което тъй дълго и болезнено отлагах:

— Точно след два часа и 11 минути — рекох аз и проверих хронометъра — позвънете на Лиза и я попитайте би ли желала да пийне нещо с мен половин час по-късно на Западната тераса. Пригответе два нови чека на нейно име, всеки от тях на сумата от петдесет хиляди долара. Освен това осигурете — пак за нея — копие от Препоръка А. Всеки един от тези документи да бъде поставен в самостоятелен плик.

— Разбрано — разнесе се познатият отговор и докато нагласявах комуникаторната гривна на китката си, пневмотръбата изплю три плика в кошничката отдолу.

Проверих съдържанието им, запечатах ги, пъхнах ги във вътрешния си джоб и поех по мрачния коридор, водещ към Източната тераса.

Навън слънцето — сега наподобяващо кехлибарен исполин — бе опасано от тъничък шнур, който след не повече от минута се разсея и отплува встрани. Орди надвиснали облаци сияеха в златисто и тъмнорозово, докато слънчевият диск се спускаше бавно в процепа между щръкналите върхове близнаци Урим и Тумим, които бях нагласил точно така, че всяка вечер да го приемат в обятията си. В последните минути над него се вдигна разноцветна дъга, която свърза мъгливите им склонове като гигантски кървав мост.

Седнах на масата, скрита под сянката на бряста. Задействан от тежестта на тялото ми върху креслото, над главата ми се включи силовият проектор, отблъсквайки всякакви насекоми, прашинки и листенца, които биха могли да попаднат в близост до мен. След няколко минути се появи и Мартин Бремен. Тикаше една покрита количка.

— Топър фечер, сър.

— Добър вечер, Мартин. Как вървят работите?

— Фсичко е наред, мистър Сандоу. А при фас?

— Ще заминавам — обявих аз.

— Ами?

Той нагласи салфетките пред мен, вдигна капака на количката и се зае да сервира яденето.

— Да — рекох. — Може би задълго.

Пробвах шампанското и кимнах със задоволство.

— … Та исках да ти кажа нещо, което ти сигурно вече знаеш. И то е, че готвиш най-вкусните ястия, които някога съм опитвал…

— Благотаря фи, мистър Сандоу. — Червеното му лице почервеня още повече и той изпъна ъгълчетата на устните си в права линия, докато свеждаше черните си очи. — Съфместното ни същестфуфане бе истинско удофолстфие са мен.

— … Та ако искаш да си вземеш една година отпуск — сега е моментът. С пълна заплата и поемане на всички разходи от моя страна, плюс допълнително възнаграждение, в случай че решиш да заминеш в командировка за нови рецепти. Ще се обадя в офиса на Бурсар, стига да приемеш.

— Кога точно ни напускате, сър?

— Утре сутринта — рано.

— Разбирам, сър. Да. Благотаря фи. Претложението фи е много примамлифо.

— … Гледай да намериш и нещо ново за себе си.

— Ще го имам претфид, сър.

— Сигурно е много странно да приготвяш ястия, без никога да опознаеш вкуса им.

— О, не, сър — възрази той. — Моите опитфачи са изключително прецизни ф рапотата си. Фярно, че понякога съм испитфал любопитстфо пред фкуса на някое фаше ястие, но струфа ми се, че положението ми е като тофа на химика, който, макар непрестанно да експериментира, никога не прибягфа до езика си, за да устанофи какфо е получил.

Държеше кошничката с печените франзели в едната си ръка, каната с кафе във втората, чинията със зелева салата в третата, а четвъртата бе положил върху дръжката на количката. Мартин всъщност е ригелиец и името му звучи горе-долу като Мммрт’н Бррм’н. Английски е учил при един готвач-германец, който също му е помогнал да избере съответния английски еквивалент на това Мммрт’н Бррм’н. С помощта на един или два опитвача от подчинената им раса, ригелийските готвачи са в състояние да приготвят най-вкусните ястия в галактиката. Запазвайки при това абсолютно безразличие към изделията си. Неведнъж сме провеждали току-що приключилия разговор и той знае добре, че аз се шегувам и все се опитвам да го накарам да признае, че смята човешката храна за боклук, сравним само с техните индустриални отпадъци. Но изглежда, професионалната етика им забранява да споделят подобни истини. Ето защо Мартин неизменно запазва приличие — колкото и да съм настоятелен. Само понякога, когато е прекалил с лимоновия, грейпфрутовия или портокаловия сок, той е склонен да признае, че най-голямото падение за всеки ригелийски готвач е да готви за хомо сапиенс. Старая се да го разубедя, доколкото е по силите ми, защото го харесвам, също както и специалитетите му, а и не е никак лесно да се сдобиеш с ригелийски готвач, независимо от сумата, която си готов да похарчиш.