Роджер Желязны - Островът на мъртвите

Нужни ни бяха близо два часа за да стигнем бреговете на Ахерон.

В гладката повърхност на моето езеро се отразяваха само пламъци и нищо друго. Едри пръски лава и нагорещени скални късове съскаха зловещо, когато попадаха във водата. Чувствах се мръсен, лепкав от пот и пресъхнал от жажда. Вдигнах поглед, за да видя какво е останало от моето произведение. Вълничките, които се плискаха в краката ми, браздяха брега с черни виещи се линии от пяна и суров нефт. По водата плуваха някакви тъмни мазни петна, заобиколени от цели пасажи обърнати с коремчетата нагоре риби. Над всичко това се носеше вонята на развалени яйца. Седнах на един камък, взрях се в отвратителната гледка и запалих цигара.

На около миля навътре се издигаше моят Остров на мъртвите, засега непроменен и все така изумително красив. Наведох се и проверих водата с пръст. Беше гореща, много гореща. Далеч на изток сияеше още едно зарево. Изглежда, там бе щръкнал втори вулканичен конус.

— Излязох на брега на четвърт миля западно оттук — извика ми Грийн Грийн.

Кимнах и продължих да се озъртам. Утрото все още не беше превалило. На южната страна на острова — тази, която беше сега пред нас — се виждаше тясна плажна ивица, която следваше извивката му по протежение на стотина метра. Нагоре лъкатушеше животинска пътечка — поне на такава ми заприлича, — мяркаше се из все по-далечните склонове и вероятно достигаше самия връх.

— Къде според теб е той сега? — попитах.

— На около две трети от подножието — отвърна Грийн Грийн. — Там има малка хижа, в която бях разположил моята лаборатория. Разширих и пещерите зад нея.

Изглежда, трябваше да спрем избора си на този участък за атака, тъй като в останалата си част бреговете на острова бяха стръмни и негостоприемни.

Освен ако не ми хрумнеше нещо ново.

Съмнявах се, че Грийн Грийн, Шандон или който и да било друг си дава сметка, че северният склон може да бъде изкачен. Бях го проектирал тъй, че да изглежда недостъпен, но в действителност не беше чак толкова страшен. Честно казано, тогава постъпих така, защото предпочитам всяко нещо с параден вход да има и задна вратичка. Ако от мен зависеше да планирам маршрута на предстоящата експедиция, щях да изкача северния склон и сетне да се спусна към хижата отгоре.

Реших да постъпя точно така. Освен това сметнах, че ще е най-добре да запазя плана в тайна до последната минута. В края на краищата, Грийн Грийн беше телепат и не беше изключено всичко, което ми бе разказал досега, да е пълна измислица с цел двамата с Шандон да ме примамят в клопката. Не бих му доверил и пукнат грош, да не говорим, че и грошовете отдавна се бяха превърнали в нумизматична рядкост.

— Време е — подвикнах му аз, станах и хвърлих недопушената цигара в езерото. — Покажи ми къде си оставил лодката.

Поехме наляво, следвайки извивките на брега към мястото, където според него се намирала лодката. Само дето нея вече я нямаше там.

— Сигурен ли си, че това е мястото?

— Да.

— Добре де, къде е тогава?

— Може да се е отвързала при някой от трусовете и да е отнесена от течението.

— А ти ще успееш ли да преплуваш до острова, с удареното рамо и прочие?

— Аз съм пей’анец — отвърна той, което сигурно означаваше, че би могъл да преплува Ламанша с две изкълчени рамена, сетне да се обърне и да го прецапа отново. Само ме ядоса с тази своя нафуканост. — Но мисля, че няма да успеем да доплуваме до острова — добави той.

— Защо?

— Вулканът предизвиква горещи подводни течения. Навътре става още по-лошо.

— В такъв случай ще се наложи да построим сал — казах. — Аз ще нарежа трупи с пистолета, а ти потърси нещо, с което да ги завържем.

— Като например?

— Ти си този, който ми развали гората — троснах му се аз, — така че трябва да знаеш по-добре от мен. Одеве ми се мярнаха някакви доста здрави лиани.

— Лепкави са и разкъсват кожата — оплака се той. — Ще ми дадеш ли ножа?

Поколебах се за миг.

— Добре. Дръж.

— Ами ако ни залее някоя вълна? Водата скоро ще почне да кипи.

— Ще я поохладим малко.

— Как?

— Като завали дъжд например.

— Но вулканите…

— Ще гледаме да не е много обилен.

Той сви рамене, кимна и отиде да търси лиани. Аз пък се заех да режа дървета, да ги почиствам от клоните и да ги подравнявам на дължина, като през цялото време се оглеждах през рамо.

Скоро заваля.

През следващите няколко часа от небето се сипа хладен равномерен ръмеж, от който дрехите ни подгизнаха, а повърхността на Ахерон се покри с концентрични кръгове. Хубаво, че поне част от мръсотията беше измита. Издялах две груби весла и чифт дълги прътове, докато чаках Грийн Грийн да се върне със събраната реколта от лиани. Докато се мотаех по брега, земята под мен неочаквано се разтърси и грамадно изригване разцепи конуса на близкия вулкан. От зейналата огнена паст бликна кървавочервена нагорещена река от лава. Доста време след изригването в ушите ми кънтеше. Сетне повърхността на езерото се вдигна в гигантска вълна, която пое право към мен. Хукнах като подгонен от бясно куче и се изкатерих на най-високото дърво.