Роджер Желязны - Островът на мъртвите

— Не. Двамата с Белион бяхме свързани чрез посвещение. Но той намери по-добър изпълнител на волята си и ме заряза.

— Не съм напълно убеден, че е в състояние да постъпва самостоятелно.

— Ти… един Назован с Име… не вярваш?… Още една причина да те ненавиждам.

— Хайде стига си събирал причини за пай’бадра. Виж докъде я докара с тоя начин на живот. Казах само, че все още не съм убеден напълно. Че не зная със сигурност. И какво стана след като Белион и Шандон сключиха съюз?

— Той отстъпи назад от пукнатината, която ни разделяше. Обърна ми гръб, сякаш повече не съществувах. Опитах се да го докосна мислено и открих, че Белион е при него. Той вдигна ръце и целият остров започна да се тресе. Тогава хукнах, скочих в една лодка на пристана и загребах към брега. Скоро обаче водата около мен закипя. А след това започнаха изригванията. Успях да се добера до брега и когато погледнах назад, от дъното на езерото вече се надигаше вулкан. Виждах съвсем ясно Шандон на острова: стоеше с вдигнати ръце, а въздухът около него бе изпълнен е дим и хвърчащи искри. Сетне тръгнах да те търся. Не след дълго получих и посланието ти.

— Преди това да се случи той умееше ли да извлича сила от енергоизточниците?

— Не, дори не можеше да ги открива.

— А какво стана с другите възкресени?

— Всички са на острова. Някои са упоени, за да не създават проблеми.

— Ясно.

— Може би сега ще промениш намеренията си и ще се съгласиш с моето предложение?

— Не.

Зазоряваше се. Мъглата започна да се вдига, но небето все още бе скрито от облаци. Слънцето подпали краищата им в разноцветни огньове. Вятърът беше пронизващо студен. Мислех за моя ексшпионин и за това как си играе с вулканите и общува с Белион. Точно сега бе моментът да го ударя — когато все още бе запленен от новата си сила. Искаше ми се да го примамя далеч от острова, в някоя част на Илирия, където Грийн Грийн не бе прилагал разрушителната си сила и където всичко живо щеше да е мой съюзник. Ала бях сигурен, че няма да ми позволи да го сторя. Щеше ми се да го отдалеча от другите, но не виждах как бих могъл да го постигна.

— Колко време ти отне да осереш така всичко наоколо? — попитах.

— Започнах преди тридесетина години.

Поклатих глава, станах, ритнах пръст върху огъня и го загасих.

— Ставай. Време е да тръгваме.

Според древните Скандинавци Гинунгагап е съществувала в самия център на света, в зората на времето, забулена в постоянен здрач. Северният й ръб бил от лед, а южният — от пламък. През всички епохи тези две сили воювали помежду си, докато реките се люшкали из коритата си, а дълбоко в бездната бавно се пробуждал животът. В шумерската митология пък Енки призовал на бой и надвил Тиамат, дракона от морето и по този начин разделил земята от водата. Ацтеките твърдят, че първите хора били създадени от камък, а пламъци в небето станали предвестници на новата епоха. Толкова много разкази има и за края на света: за Страшния съд, Гьотердемерунг, всеобщия термоядрен взрив. Лично аз съм виждал неведнъж да бъдат зачевани и унищожавани светове и хора, метафорично и в действителност, и за мен винаги ще е едно и също. Винаги е огън и вода.

Без значение каква е научната му подготовка, в емоционално отношение човек неизменно си остава алхимик. Той обитава свят на течности, твърди материи, газове и ефекти на топлинно пренасяне, които придружават всяка промяна на състоянието им. Това са нещата, които човек възприема и чувства. Малкото, което му е известно за истинската природа на тези явления, за него е само като върха на айсберг. Така че, когато въпросът опре до ежедневните възприятия от живота — от приготвянето на чаша кафе до вдигането на хвърчило, той се осланя на взаимодействието между четирите природни стихии, известни още от времето на древните философи: земя, въздух, вода и огън. Да погледнем сега истината в очите: въздухът не е кой знае колко очарователен. Признавам, че ненавиждам, когато ми липсва, но той е невидим и докато се държи така, както се очаква от него, може да бъде възприеман за нещо присъщо на естествената среда и затова игнориран. Земята? Проблемът със земята е, че тя издържа на всичко. Въобще твърдите предмети имат склонността да присъстват в нашия живот с монотонно постоянство.

Не е така обаче с огъня и водата. Те са безформени, богати на цветове и освен това са способни на разни чудесии. Пророците например, които отдавна са подушили този факт, твърде рядко си позволяват да предсказват Божия гняв под формата на урагани и свличания на земни маси. Не. Това, което ще чуете от тях, все е свързано с пожари и потопи. Примитивният човек бил вече доста изправил гърбината, преди да се научи как да потушава първите и да се спасява от вторите. Случайно съвпадение ли е, че сме напълнили пъкъла с огньове, а океана с чудовища? Не мисля. И двете са тайнствени и притежават способността да причиняват болка или да убиват. Нищо чудно, че и дузина разумни същества от познатата част на вселената са реагирали по същия начин. Това е алхимичният възглед, за който ви говорех.