Роджер Желязны - Островът на мъртвите

Земята се разтърси едва забележимо преди да се настаним.

— Ти ли го направи? — попитах го аз като махнах с ръка на северозапад.

— Донякъде.

— Защо? Опитваше се да ме изплашиш?

— Не теб.

— И какво — Шандон стресна ли се?

— Колкото и ти.

— Я ми разкажи какво точно е станало.

— Първо, по въпроса за нашата уговорка — рече той, — току-що ми хрумна едно контрапредложение. Уверен съм, че ще ти се стори интересно.

— И какво е то?

— Ти отиваш там, за да спасиш приятелите си. — Той посочи с ръка. — Какво ще кажеш, ако успееш да го направиш, без да се излагаш на риск? Ако избегнеш срещата с Майк Шандон. Не ти ли се струва по-приемливо? Или настояваш да има кръвопролитие?

Седях и обмислях идеята му. Ако оставя Шандон жив, рано или късно ще ме проследи. От друга страна, ако можех да получа сега това, което исках, без да се срещам с него, бих могъл да намеря безброй безопасни начини, за да го извадя от играта по-късно. И все пак бях дошъл на Илирия, за да се срещна с един изключително опасен противник. Какво значение имаше смяната на имената или лицата?

— Добре де, казвай, каквото имаш да казваш.

— Хората, които търсиш — поде той, — са тук единствено благодарение на мен. Вече знаеш как съм успял да го постигна. Използвах техните записи. Тези записи са в идеално състояние и само аз зная къде се намират. Вече ти обясних как точно се сдобих с тях. Правил съм го веднъж, ще съумея да го направя и сега. Мога да прехвърля записите тук незабавно, стига да го пожелаеш. После двамата се махаме от Илирия, а на теб остава да върнеш отново телесните обвивки на твоите хора. Щом се качим на кораба, ще ти покажа къде е Майк Шандон, за да го бомбардираш, без да се излагаме на опасност. Не ти ли се струва по-просто и най-вече — по-безопасно? А нашите противоречия ще уредим по-късно — така, както се уговорихме.

— Има две дупки в плана ти. Едната е, че няма да разполагам със записа на Рут Ларис. Втората, че ще трябва да изоставя своите приятели — какво значение, че след това пак ще им върна живота, когато веднъж вече съм ги зарязал и предал?

— Аналозите, които ще възстановиш, няма да имат спомени за това.

— Не там е въпросът. Те съществуват сега. Съвсем истински са — като теб и мен. Няма никакво значение, че могат да бъдат наново дублирани. Те са на Острова на мъртвите, нали?

— Да.

— Следователно, реша ли да унищожа Шандон, ще си отидат и те, прав ли съм?

— Напълно. Само че…

— В такъв случай отхвърлям предложението.

— Това е твое право.

— Да имаш други предложения?

— Не.

— Добре. След като изчерпа всички възможности да избегнеш темата, кажи ми какво се случи между теб и Шандон.

— Той е Назован с Име.

— Какво?

— Сянката на Белион стои зад него.

— Това е невъзможно. Тези неща не стават току-така. Първо, той не е конструктор…

— Търпение, Франк, изслушай обясненията ми. Изглежда, има някои неща, които дра Мерлинг не ти е казвал никога. Напълно обяснимо, като се има предвид, че си падаше малко ревизионист… Сигурно знаеш — продължи той, — че не е задължително да си Назован, за да проектираш и конструираш светове.

— Разбира се, че е задължително. Това е преди всичко абсолютно необходим психологически способ за освобождаване на подсъзнателния потенциал, който има ключово значение в някои определени етапи на работата. Човек трябва да умее да се чувства като божество, за да действа божествено.

— Тогава защо аз също мога да върша вашата работа?

— Не бях чувал нищо за теб преди да станеш мой враг. Не съм виждал и нещо сътворено от теб, освен това, което ни заобикаля сега и се подхранва от моята работа. Но то по-скоро е доказателство, че не можеш да твориш. Хич не те бива в занаята.

— Може и да си прав — отвърна той. — Както и да е, по-важното е, че умея да контролирам необходимите процеси.

— На това може да се научи всеки. Одеве говореше за креативното композиране, за което явно има още много да учиш.

— Говорех за пантеона на Штрантри. Предполагам знаеш, че той съществува още отпреди да се появят конструкторите.

— Зная, разбира се. Е, и?

— Ревизионистите, като дра Мерлинг и неговите предшественици, използват старата религия в ежедневната си работа. Те не я възприемат такава, каквато е, а гледат на нея като на психологически способ — както и ти я нарече одеве. Твоето посвещаване за Гръмовержец беше само начин да се постави под контрол подсъзнанието ти. Всеки фундаменталист би оценил тази идея като богохулство.