Роджер Желязны - Островът на мъртвите

Виж, езикът им е труден. Е, аз го говоря. И философията им е сложна. Познавам я, но бегло. Немалко от тях са телепати, владеят и други необичайни способности. Също като мен.

Отпуснах се на една пейка и потърсих вътрешен покой. Трябва да призная, че по някакъв начин физическите ми сили се възстановяват в пей’анските светилища, може би защото съм израснал на Мегапей. Пей’анците са неимоверно политеистични. Религията им малко ми напомня на хиндуизма, трябва да е защото не изхвърлят нищо — напротив, имам чувството, че през цялата история на своето религиозно съществуване те са събирали божества, ритуали и обичаи. Штрантри е името на тази странна религия, която в последно време се радва на огромна популярност. Нищо чудно някой ден да стане универсална вяра, тъкмо защото е в състояние да задоволи прищевките на всички свои последователи — от анимистите и пантеистите, през агностиците до онези, които просто се забавляват от разни ритуали. Не повече от десетина процента са пей’анците сред цялата маса на привържениците на штрантри и сигурно това ще е първата религия, надживяла расата, която я е създала. Казвам го, защото пей’анците непрестанно намаляват. Всеки един от тях притежава невероятно дълголетие, но виж, с размножаването нещо куца. И тъй като най-великите им учени вече написаха последната глава в почти необятната „История на пей’анската култура“, обхващаща 14926 тома, нищо чудно да са решили, че няма смисъл да упорстват по-нататък. Истина е, че много тачат учените си и им вярват сляпо. Мен ако питате, туй е малко глупаво.

По-важното е, че са притежавали своя галактическа империя още в онези времена, когато хората са обитавали пещерите. След това се захванали с някаква безконечна война с една друга раса, която отдавна не съществува — бахулианците, които започнали да им отмъкват енергийните източници, рушали индустрията им и ги трепели на поразия. Вследствие на това пей’анците съвсем скоро изгубили най-далечните си постове и накрая били принудени да се ограничат в рамките на една-единствена слънчева система, която обитават и сега. Родният им свят — също наречен Мегапей — бил унищожен от бахулианците, които според съхранените от онези времена сведения били грозни, свирепи, безжалостни и покварени. Всички тези сведения естествено произлизат от самите пей’анци, така че едва ли някога ще узнаем какво всъщност са представлявали тези бахулианци. Освен това не са били штрантрияни, защото някъде четох, че имали свои идоли.

Един от седналите край близката стена поклонници неочаквано започна да произнася с напевен глас молитви, които ми се видяха познати, и аз вдигнах рязко глава, за да видя дали това не се е случило отново.

Така беше.

Стъклената икона с изображението на Гръмовержеца Шимбо от Абаносовото дърво сияеше в зелено и жълто.

Някои от техните божества са пей’апоморфични, ако ми позволите да създам нов термин, подобно на египетските, и наподобяват кръстоска между пей’анци и разни животни, които все още можете да зърнете в зоопарка. Други пък не приличат на нищо. Някъде в дългия процес на своето развитие пей’анците вероятно са посетили и Земята, защото Шимбо например е човек. Убийте ме ако знам защо една иначе разумна раса ще си избира туземец за бог, но ей го там — гол-голеничък, с леко зеленикав оттенък на кожата, прикрил лице зад вдигнатата си лява ръка, в която стиска гръмоносен облак, на фона на жълтото небе. В дясната държи исполински лък, а на колана му виси колчан с гръмотевични стрели. Не след дълго и шестимата присъстващи пей’анци заедно с осемте човеци подеха същата молитва. А през вратата се занизаха нови посетители. Помещението взе да се пълни.

Някакво великолепно усещане за лекота и сила се появи в гърдите ми и започна да се разширява.

Понятие нямам как става, но всеки път, когато вляза в пей’анско светилище, Шимбо започва да свети точно по този начин и малко след това ме обземат екстазът и силата. Когато завършвах трийсетгодишния курс и моето двадесетгодишно чиракуване в занаята, който ми донесе неимоверното богатство, аз бях единственият землянин в този бизнес. Всички останали конструктори на светове бяха пей’анци и всеки един от нас бе Назован — на някое пей’анско божество естествено. Всичко това по доста сложен и необясним начин ни подпомага в работата. Аз избрах Шимбо — а може би той избра мен, — защото изглежда като човешко същество. Смята се, че докато живея, той ще разполага със собствено олицетворение във физичната вселена. А като умра, Шимбо ще се завърне в безгрижното нищо, докато не се появи друг Назован с Името. Всеки път, когато Назован влезе в пей’анско светилище, изображението на съответното божество се изпълва със светлина и това става навсякъде из цялата галактика. Този феномен за мен е необясним. Нищо чудно да не е ясен и за самите пей’анци.