Клиффорд Саймак - Проектът

— Но никой не би могъл да те обвини. Не е било твоя…

— Онова, което не можеш да разбереш — прекъсна я той, — е политиката, която се следва във всяко едно от феодалните владения. Глутница вълци, държани в покорство от един-единствен човек. Отпусни ремъците им и те се нахвърлят един върху друг, готови да си прегризат гърлата. Съзнателно не съм се замесвал с никакви политически клики, но бях нещо като агент и съветник на маркграфа, неофициално разбира се, затова и подозренията бяха насочени към мен. Почти веднага плъзна слух, че маркграфът бил отровен и още преди той да се разпространи, аз вече бях готов да отпътувам. Не притежавах истинска власт и го знаех. Бих бил лесна плячка почти за всеки. Събрах по-голямата част от злощастните си спестявания, които винаги се грижех да ми бъдат под ръка, и то в леснопреносима форма, откраднах един летателен апарат и изчезнах оттам, колкото бе възможно най-бързо. Нощта бавно се спускаше, а аз летях ниско над земята, като оглеждах терена, за да се изплъзна от обхвата на радарите. Знаех, че на планетата няма нито едно местенце, където бих се чувствал сигурен…

— Затова се насочи към летището.

— Точно така. Знаех, че нямам много време. Преследвачите бяха по петите ми. Така че трябваше да намеря кораб, и то незабавно. Такъв, който ще отлети в Космоса, преди хайката да стигне до летището.

— Значи това е всичко?

— Да — отвърна той. — Най-много ме тревожи капитанът. Трябваше да му разкажа поне част от историята. Трябваше да излъжа, разбира се, ала разполагах с малко време, за да измисля някоя лъжа и…

Джил поклати глава.

— Не трябва да се тревожиш за нашия безценен капитан. Ако го разпитат, той ще се закълне, че не знае нищо за теб. Не си търси белята. Придобил е монопол върху пътуванията до Края на Нищото и не би го загубил за нищо на света. Това е златна мина за него. Докарва поклонници, стоварва ги, после натоварва онези, които е довел при предишния рейс, и ги връща в Гътшот.

— Те всички ли са от Гътшот? Никога не съм чувал, че там има поклонници.

— Сигурно никой не е от Гътшот, който е просто входното летище за Края на Нищото. Те идват от целия този сектор на Галактиката, долитайки отвсякъде. Събират се и чакат кораба за Края на Нищото. После нашият капитан ги товари като стадо на борда и ги отвежда към селенията, където действа проектът „Папа“.

— Ти не си ли поклонница?

— Приличам ли ти на такава?

— Не. Ще ми прехвърлиш ли за малко бутилката?

Тя му я подаде.

— Не съм съвсем наясно — подхвана Джил. — Тръгнала съм да проуча нещата. Това би трябвало да ми даде материал за няколко статии. Може би дори за цяла книга.

— Но ти все пак имаш някаква представа, а това е повече от онова, с което разполагам аз.

— Чувала съм да се говори това-онова. Само слухове. Объркани разкази, чути-недочути. Всъщност, всичко може да се окаже слух, но аз не мисля, че е така. Все нещо трябва да има там, при цялото това стълпотворение от поклонници. Първо се опитах да проследя откъде идват поклонниците, ала се оказах в задънена улица. Няма определена тенденция. Неколцина идват от една планета, неколцина от друга, един-двама — от трета. Всички са извънземни — може би точно определени видове от тях, макар че не съм сигурна. Очевидно всички са членове на неизвестни култове или секти. Може би всяка секта има различна вяра — ако можеш да наречеш онова, което изповядват, „вяра“ — ала всички са по някакъв начин свързани с проекта „Папа“. Това не означава, че задължително са посветени в него. Може да е просто нещо, върху което градят ефимерната си вяра. Същества от всякакви видове, стремящи се към вяра, готови да приемат почти всичко, стига да е тайнствено или зрелищно, за предпочитане и двете. Онова, което ме дразни и не ми дава покой, е, че в цялата работа има човешка намеса. Площадката на проекта „Папа“, доколкото знам, е наречена „Ватикан-17“ и…

— Почакай малко — прекъсна я Тенисън. — Това наистина ми звучи свързано с човеците. На Земята е имало Ватикан.

— И все още има — потвърди тя. — Центърът на римокатолическата вяра, който все още съществува на Земята и на още няколко планети, населени с човешки същества, се оглавява от папа, по-могъщ от всякога, а вярващите са безпределно предани на църквата, както и винаги досега. Но аз се съмнявам, че Ватикан-17 има нещо общо с онази институция на Старата земя. Звучи ми като някаква форма на подражание. Във всеки случай, тези роботи…

— Какво ли общо пък биха могли да имат роботите с религия на Старата земя?