Клиффорд Саймак - Проектът

— А сега, някои основни правила — заговори Джил. — Познаваме се отскоро, затова няма да спя с вас, макар че ще трябва да си поделим леглото, което не е никакво легло, а нещо от рода на койка. Както капитанът и помощникът му, и ние ще спим на смени. Можеш да използваш предната част от него — или на корабен жаргон, мисля, че се нарича носова секция. Ще се храним заедно, можем да седим, да си говорим и да свирим на моите музикални кристали. Може и да не отдам значение, ако се опиташ да флиртуваш с мен, тъй като по природа съм добросърдечна и по-мека, отколкото е добре за мен, но ако станеш прекалено досаден, ще те изхвърля.

— Едва ли ще си позволя да ви досаждам — обеща Тенисън, — независимо от това, колко съм изкушен да го сторя. Чувствам се като бездомно куче, което някой е подслонил.

Той попи с половината останала филия хляб соса, останал в чинията.

— При вълчия глад, който изпитвах — рече той, — това ядене ми се стори превъзходно, ала имаше някакъв странен привкус. Яхния, разбира се, но от какво е приготвена?

— Не питай — отвърна тя. — Просто си затвори очите и яж. Затисни си носа, това също помага, ако можеш да го сториш, без да се задушиш. Имам едно дълбоко, мрачно подозрение, че когато някой от поклонниците умре… Някои от тях наистина намират тук смъртта си, разбира се, както са натъпкани в салона трета класа…

Той й направи знак да замълчи.

— Моля те, Джил, не говори! Тялото ми има нужда от храна и трябва да я задържи.

— Не бих и помислила, че лекар може да бъде гнуслив.

— Лекарите, скъпа — рече той, — не са животни.

— Остави чинията настрани — рече тя. — Излъскал си я до блясък. Бутилката все още е у мен…

— Забелязах, че се измъкна с нея.

— Това не е бутилката на капитана. Той просто ми я задигна. Прави се на щедър пред теб. Научих, че кара по няколко сандъка при всяко пътуване — специално заявени пратки за гномите по проекта „Папа“.

— Гноми по проекта „Папа“? Какво общо имат с всичко това онези джуджета и какво означава проектът „Папа“?

— Наистина ли не знаеш?

— Не, не знам за какво говориш.

— Е, предполагам, че не са джуджета наистина, макар че „гном“ е термин, близък по значение. Някои от тях са човешки същества, но повечето са роботи.

— Не ми отговаряй половинчато — възрази Тенисън. — Обясни ми по-подробно. Звучи някак тайнствено и…

— Ами ти, приятелю? Каква е твоята тайна? Капитанът каза, че си се промъкнал без билет, но си бил готов да заплатиш за пътуването. А щом не си чувал за проекта „Папа“, защо си тръгнал тогава към Края на Нищото? Няма друга причина човек да отива там, освен заради проекта „Папа“.

— Осветли ме — заговори Тенисън. — Преди да стъпя на този кораб, никога не бях чувал за Края на Нищото, нито пък за проекта „Папа“. Какво е това „Край на Нищото“?

— Когато му дойде времето — заговори тя, — с удоволствие ще те запозная с всички подробности, които зная. Ала ти трябва да ми се довериш пръв. Аз те подслоних, така че ми го дължиш. Аз споделям каютата си с теб. Сега нека първо пийнем, за да се отпуснеш.

И двамата пийнаха по глътка, после той измъкна бутилката от ръката й, надигна я още веднъж и й я върна.

— Знаеш ли — подхвана, — това нещо наистина си го бива.

— Започвай — подкани го тя.

— Добре, аз наистина съм лекар.

— Дори и за миг не се усъмних в това. Надникнах в чантата ти.

— Знаеш за Гътшот, планетата, от която избягах.

Тя потрепери.

— Ужасно място, макар че почувствах облекчение, когато пристигнахме там. Това беше последната спирка по пътя към Края на Нищото, а докато се добера дотам, пребродих много пътища. Никога не ми е минавало през ум, разбира се, че ще се наложи да пътувам с такъв мизерен кораб, за да се добера до там. Поразпитах наоколо. Ще ми повярваш ли, че това е единственият кораб, който прави курсове от Гътшот до Края на Нищото. Този наш капитан е обсебил целия бизнес с превозването на поклонници.

— Ами то, тези поклонници…

— Виж какво, няма да се измъкнеш лесно. Първо ти ще ми разкажеш за Гътшот, а после аз — за гномите, папите и поклонниците.

— Съгласен съм — отвърна Тенисън и започна: — Гътшот, както знаеш, е феодална планета. Множество малки феодални владения, управлявани от сбирщина сатрапи — някои от които човешки същества, ала и много извънземни. Бях придворен лекар на маркграфа на Девънтри. Той беше човешко същество, както сигурно си се досетила. Доктор, човешко същество, обучаван по хуманна медицина, не би бил особено полезен на извънземните. Това не е работа, която бих избрал, но навремето се смятах за истински щастливец, че съм я получил. На млад лекар, току-що завършил медицинската академия, обикновено му е трудно да си намери работа, освен ако не разполага с пари да започне частна практика. Разбира се, аз бях беден като църковна мишка и изглежда нямаше много клиники, които се оглеждаха наоколо за някой свеж талант. Знаеш, че наистина струва цяло състояние да започнеш частна практика, а и трябва да изминат няколко години, през което време можеш бавно да умреш от глад, докато хората започнат да идват при теб. След като първоначалният шок от Гътшот отзвуча, някак си привикнах с планетата. Както човек привиква с болен зъб. Така че останах там. Плащаха добри хонорари. Всъщност, на мен ми изглеждаха царски. Маркграфът не беше лош човек. Нито добър, нито лош. Разбирахме се. После онзи тип взе, че умря в ръцете ми. Нямаше му нищо. Просто хвърли топа. Сърдечен удар, предполагам, макар че нямаше никакви признаци подобно нещо да го сполети. Всъщност, нямах възможност да определя причината за смъртта и…