Клиффорд Саймак - Проектът

Тенисън решително се насочи към вратата и влезе. Група човешки същества и извънземни седяха около масите в дъното. Неколцина се бяха разположили на бара. Барманът беше затрупан с работа. Двама мъже вдигнаха глави и го изгледаха, когато влезе, после отново продължиха разговора си.

Той бързо протегна ръка, сграбчи сакото и шапката, после отново се измъкна, привел рамене, в очакване на гневни викове след себе си. Ала такива не последваха.

Нахлупи шапката на главата си и навлече сакото.

Колоната пред стълбичката на кораба се бе стопила. Очевидно всички вече бяха заели местата си. Едно-единствено плъхоподобно същество стоеше в подножието на стълбичката. Тенисън решително закрачи през летището, приближавайки към кораба.

Единствено плъхоподобният страж можеше да му поиска парола, ала той се съмняваше в това. Сакото и шапката би трябвало да бъдат достатъчна маскировка. Беше повече от вероятно, че няма да го разпознаят. Малцина човешки същества бяха в състояние да идентифицират извънземен от определен вид. За тях всички извънземни изглеждаха еднакво странно. Същото важеше и за извънземните, които обикновено не можеха да разграничават едно човешко същество от друго.

Той достигна началото на стълбичката. Плъхоподобното същество го удостои с небрежен поздрав:

— Добре дошли, сър — изрече то. — Капитанът питаше за вас.

След доста време един от плъхоподобните членове на екипажа го откри в малкото като килер сервизно отделение. Беше се сврял там, за да се скрие. Плъхоподобното го измъкна и го заведе при капитана, който беше сам в пилотската кабина, удобно разположил се в едно от трите кресла. В момента не беше необходимо да прави нищо. Корабът беше на автопилот.

— Кого си ми довел? — попита капитанът.

— Пътник без билет — отговори плъхоподобното. — Измъкнах го от малкото предно сервизно отделение.

— Добре свършена работа — рече капитанът. — Остави го тук и си върви.

Гризачът понечи да тръгне.

— Чантата ми, моля — обади се Тенисън.

Плъхът отново се обърна, все още стиснал лекарската чанта.

Капитанът се намеси:

— Дай чантата на мен и изчезвай.

Плъхът му я подаде и побърза да излезе.

Капитанът замислено проучи съдържанието й, после вдигна глава и каза:

— Значи Джейсън Тенисън, така ли? Лекар?

Тенисън кимна:

— Да, аз съм доктор Тенисън.

Капитанът остави чантата на плота до себе си.

— Натъквал съм се на немалко пътници без билет откакто съм на тази служба — подхвана той. — Ала никога не съм попадал на лекар. Докторе, кажете ми, какво става?

— Това е дълга история — отвърна Тенисън, — предпочитам да не говоря за нея.

— Стояли сте в този килер часове — продължи капитанът. — Предполагам, че сте се промъкнали в Гътшот. Защо изчакахте толкова дълго?

— Тъкмо щях да изляза — каза Тенисън. — Вашият плъхоподобен приятел ме изпревари.

— Той не ми е приятел.

— Грешката е моя.

— Тук няма много земляни — рече капитанът. — Колкото по-далеч отивате, толкова по-малко от тях ще срещнете. Налага ми се да използвам всякаква измет, за да набера екипаж за кораба. А трябва да прекарвам цели товари от друга измет до Края на Нищото и…

— До края на какво?

— Края на Нищото. Тъкмо там отиваме. Само не ми казвайте, че не пътувате за там.

— До този момент — призна Тенисън, — никога не съм чувал за това.

— Тогава сте бил твърдо решен да напуснете Гътшот.

— Предположението ви е правилно, капитане.

— Някакви неприятности ли сте имали там?

— Бягах, за да спася живота си.

— И се промъкнахте в първия кораб, който излиташе?

Тенисън кимна.

— Седнете, човече — рече капитанът. — Не стърчете така. Ще пийнете ли нещо?

— Би било прекрасно — отвърна Тенисън. — Да, бих изпил с удоволствие едно питие.

— Можете ли да ми кажете — погледна го капитанът, — видя ли ви някой, че се качвате на кораба?

— Не, мисля, че никой не ме е видял.

— Съвсем сигурен ли сте?

— Ами, вижте, влязох в един бар. Едно от заведенията на летището. Когато си тръгвах, изглежда съм взел чуждо сако и чужда шапка. Доколкото си спомням, малко бързах…

— Значи, ето какво се е случило с шапката и сакото на Дженкинс. Дженкинс е моят първи помощник-капитан.

— Ще му върна сакото и шапката — заяви Тенисън. — Оставих ги в сервизното.

— Струва ми се странно, че не сте се постарали да разберете накъде пътува корабът. Вие очевидно нямате желание да отидете до Края на Нищото.