Клиффорд Саймак - Проектът

— На което и да е място, само далеч от Гътшот — изрече Тенисън. — Те бяха навсякъде. Е, може и да не е така, но имах такова чувство.

Капитанът се протегна към бутилката на масичката до него и я подаде на Тенисън.

— Сега ще ви кажа нещо, господине — започна той, — подписал съм декларация, че съм длъжен да ви запозная с инструкциите. В точка 39, подточка 8, е записано, че всеки пътник без билет, трябва да бъде задържан и по-късно върнат, колкото е възможно по-скоро на летището, където се е качил, и предаден на летищните власти. Междувременно, докато пътникът е на борда, той е длъжен да изпълнява задачите, поставени му от капитана — независимо дали са черна работа, — за да покрие разноските по пътуването. Запознат ли сте с тези разпореждания, сър?

— Смътно — отвърна Тенисън. — Зная, че е незаконно да се пътува без билет. Но трябва да ви кажа…

— Все пак трябва да взема под внимание и друго съображение — обърна се капитанът към него. — Имам чувството, както съм се обградил с цялата тази пасмина, че при каквито и да било обстоятелства, човешките същества трябва да се поддържат. Тук сме съвсем малко на брой и мнението ми е, че трябва да се подкрепяме един друг, затваряйки си очите пред прегрешения, ако те не са прекалено сериозни.

— Вашето становище ви прави чест — заяви Тенисън. — Има нещо, за което се опитвах да ви кажа, ала досега нямах тази възможност. Знаете ли, сър, аз не съм пътник без билет.

Капитанът го погледна смутено.

— Тогава кажете ми кой сте. Ако не сте пътник без билет, какъв сте?

— Ами, нека приемем — заговори Тенисън, — че аз просто не разполагах с никакво време, за да уредя пътуването си по каналния ред. Поради нетърпящи отлагане причини, за които ви споменах, не можех да си позволя да изпусна вашия кораб, затова се озовах на борда по твърде нетрадиционен начин, промъкнах се край нищо неподозиращ член на екипажа, който ме взе за помощник-капитана и…

— Но вие се скрихте!

— Това, е лесно обяснимо. Боях се, че може да не ми дадете време да обясня положението, в което се намирам, и да се проявите като толкова стриктен, че да ме изхвърлите от борда. Затова се скрих и изчаках, докато ми се стори, че нямате друга възможност, освен да продължите курса си.

— Да разбирам ли от всичко, което казвате, че сте готов да заплатите за пътуването си?

— Да, държа да го направя. Трябва само да кажете цената.

— Е — рече капитанът, — с най-голямо удоволствие. При това няма да ви глобя.

— Изключително любезно от ваша страна, сър.

— Доктор Тенисън — каза капитанът. — Моля ви, пийнете най-сетне глътка. Досега не сте допрял бутилката до устата си. Ставам нервен, като ви гледам как седите и просто я галите.

— Съжалявам, капитане. Нямах намерение да ви изнервям. — И Тенисън надигна бутилката, отпи голяма глътка, и отново я остави.

— Прекрасно! — възкликна той. — Какво е това?

— Скоч — отвърна гордо капитанът. — За първи път е било направено на майката Земя.

— Имате предвид Старата земя?

— Точно така — кимна капитанът. — Родната планета на всички нас, човешките същества.

— Изпитвам голямо любопитство по отношение на Старата земя. Бил ли сте някога там?

Капитанът поклати глава.

— Малцина човешки същества са стъпвали върху свещената й пръст. Разпръснали сме се далеч-далеч в пространството и малко от нас се впускат на онова дълго пътуване, за което винаги си обещаваме, че някой ден ще предприемем.

— Да, така е — съгласи се Тенисън и повторно надигна бутилката.

— Да се върнем отново към предмета на нашия разговор — напомни капитанът. — Страхувам се, че не мога да ви предложа нещо кой знае какво. Малкото аерокаюти, с които разполагам, са пълни. Отстъпил съм дори собствените си владения на цяла орда ужасни люспести твари, предприели пътешествие, за да се поклонят в Края на Нищото. Когато пътуването приключи, ще трябва да дезинфекцирам помещенията, преди отново да се нанеса, и може би ще минат години, преди да се отърва от вонята им.

— Защо сте ги пуснали, тогава?

— Заради парите — отвърна капитанът. — Точно тази измет е червива от пари. Поискаха най-добрите възможни условия, без оглед на това, колко ще им струва. Така стоят нещата. Превозвам всеки един от тези негодници на тройна цена. Ала ми се струва, че сигурно ще дойде ден, когато ще съжалявам за алчността си. Помощник-капитанът и аз споделяме неговата каюта, като се въртим на смени да дежурим. Помощникът ми е луд по чесъна. Смята, че той го поддържа здрав. Само смъртна заплаха би ме принудила да се приближа до леглото му.