Клиффорд Саймак - Проектът

— Аз винаги те слушам, Джон.

— Не винаги — нацупено изрече Джон.

— Този път ще те изслушам още по-внимателно, Джон.

— Носи се слух — подхвана Джон, — само слух, но много упорит, че Изследователката Мери се е върнала в Рая, но са я изхвърлили оттам.

— Не съм чул за това — заяви папата.

— Разбира се, че не сте. Кардиналите не биха ви казали. Те провеждат своя план тихомълком…

— След време — прекъсна го Негово Светейшество, — те щяха да ми кажат.

— След време, да. След като се колебаят, обсъдят новината помежду си, огледат я от всички страни и се опитат да изберат най-добрия начин да ви я съобщят, така че да я приемете по-леко.

— Те са добри и верни слуги. Правят всичко, водени от загрижеността си към мен.

— Правят всичко — възрази градинарят, — за да ви отклонят от посоката, която сте си набелязали. Когато Ватикана беше установен за първи път, Ваше Светейшество, неговата цел беше да намери истинска религия. За разлика от човешките същества на Земята, ние проявихме честността да признаем, че търсим по-добра вяра от онази, която познавахме на Земята. Все още ли, Ваше Светейшество, търсите тази по-добра религия?

— Вярвам, че е така — отговори папата. — Сред всички съществуващи доктрини.

— Това е същността на думите ви — сред всички съществуващи доктрини. А те са прекалено много. Теологически системи, философски учения, които нямат почти нищо общо с нашата първостепенна цел…

— Ала философията, Джон, има много общо с онова, което наричаш наша първостепенна цел. Приемам, че ти би зачеркнал всичко друго, освен налудничавото, неистово търсене на вяра, която някога сме си представяли, че ще намерим.

— Не мислите ли вече така, Ваше Светейшество?

— Питаш ме дали все още вярвам в логиката и необходимостта да търсим? Отговорът ми е да, разбира се. Но което изглеждаше просто преди хиляда години, сега се оказва не дотам просто. То е не само и единствено въпрос на вяра, не само въпрос да намерим истинското божество, ако „божество“ е терминът, който ще използваме, но е и въпрос да разгадаем и многото начини за оцеляване и еволюция, развити от съществата, които откриват нашите Изследователи. Убеден съм в следното: само чрез изучаване на техния опит и чрез проникване в начина на мислене на тези същества, обитаващи другите светове, ние ще можем да открием отговорите, които ще ни доведат до онова, което ти наричаш „истинска религия“.

— Вие ми се подигравате, Ваше Светейшество!

— Никога не бих го сторил, Джон. Работили сме прекалено дълго време заедно, за да го допусна. Но аз наистина смятам, че с течение на годините между нашите гледни точки се е появила коренна разлика.

— Вие сте се променили повече от мен, Ваше Светейшество. Аз съм все още простият робот, който пристигна тук от Земята. Моята гледна точка е по-близо до нашия първоначален план от вашата. Аз помагах, докато ви конструирахме и създавахме. Ние се опитахме да въплътим величие и дълбока мъдрост във вас, любов към светините. Вие не сте — простете ми, че изричам това — онзи същият папа-първосвещеник, който ние създадохме.

Папата издаде звук, наподобяващ кикот.

— Не, наистина не съм. Би ли очаквал от мен да бъда? Би ли помислил, че ще създадете модел, който никога няма да се промени? Че в светлината на новите факти и новата мисъл, моделът ще продължава да запазва образа, който ти и събратята ти сте измислили преди хиляда години? Имаш право. Аз вече не съм чист робот. Изгубих голяма част от хуманността, която вложихте в мен. Станах — добре, нека се изразя така, — станах по-извънземен с течение на вековете. Има толкова много извънземни черти, вложени в мен — част от тях пълен боклук. Дори понякога съжалявам, че станах в известен смисъл извънземен. Можеше да очакваш подобно нещо, Джон. Беше логично да се случи. Трябваше да развия определени извънземни способности, за да се справя с всички извънземни концепции, с които ме задръстихте. Аз се промених. Със сигурност претърпях промяна. Вече не съм инструментът, който създадохте вие, роботите. Изумен съм, че не осъзнаваш това. Притежавам систематизиран в каталози резерв от данни, които очакват да бъдат поставени на каквато и да било матрица, която евентуално би могла да ги използва. Мога да заявя пред теб от тъжния си опит, че в моите билиони малки загадки при подреждането на мозайката, елементите невинаги пасват. Даже когато изглежда, че всичко е наред, трябва да бъдат махнати и оставени настрана, докато се появи нов образец. В него може да се окажат полезни и ценни един, два, дузина или сто елемента. Нямам нищо против да ти разкрия, че съм натъпкан с наполовина подредени мозайки. На някои от тях са необходими още няколко елемента, за да бъдат завършени, но други, много повече, може би никога няма да бъдат наредени докрай, може би въобще няма да заприличат на нещо. Това е абсурдното при вас, роботите. Очаквате отговори, а аз не разполагам с тях. Както ти казах, Вселената не е така просто устроена, както ни се струваше едно време. Аз самият представлявам дългосрочен проект, а вие очаквате от мен краткосрочни резултати…