Клиффорд Саймак - Проектът

— Някъде дълбоко в мен — обясни тя, — все още остава частица от Джил Робъртс, демоничната журналистка на свободна практика, която броди из Галактиката по следите на разни истории, които трябва да разрови до корен. Когато му дойде времето… Но хайде да оставим това. Да забравим за мен. Какво става с теб, Джейсън?

— Установявам се на това място.

— И си щастлив?

— Щастлив? Не зная. Какво е щастието? Доволен, да. Изпитващ удовлетвореност за момента. Медицински задължения, каквито обичам да изпълнявам, ала не прекалено много. Предполагам, че никога не съм бил един от онези отдадени на професията лекари, изпълнени с решимост да запишат името си със златни букви в историята на медицината. Никога не съм бил изпепеляван от жажда да постигна нещо повече от това да помагам на ближните си както мога. Тук правя това в достатъчна степен, за да се чувствам професионално компетентен и за момента това е всичко, което искам. Разбирам се с Екюър и с всички останали.

— А какво става с дамата, открила Рая?

— Дамата с Рая ли? Да пукна, ако зная. Физически е добре, но…

— Но?

— Промени се по много странен начин. Надула се е като балон. Станала е грандама. Ние, останалите, сме калта под обувките й. Мисловните й процеси са изцяло объркани.

— Но ти трябва да я разбереш, да осъзнаеш какво означава Рая за нея. Независимо дали го е намерила, или не, за нея фактът продължава да бъде от изключителна важност. Може би за пръв път в живота й се случва такова нещо.

— О, тя не изпитва колебания, че е намерила Рая. Убедена е в това.

— Така е с половината същества, работещи във Ватикана.

— Половината ли? Бих казал всички.

— Джейсън, не съм сигурна. Хората не говорят, но аз долавям разни неща. Трудно ми е да ги разбера. Не всички се чувстват изцяло щастливи, че Рая е бил намерен.

— А защо? Рая! За Бога, бих си помислил, че ще полудеят от радост.

— Ватикана не е онова, което изглежда, нито онова, за което го мислим ние. Заради терминологията — Ватикан, папа, кардинали и всичко останало — най-лесно е да допуснем, че е изцяло изграден върху принципите на християнството. Но не е така. В него са привнесени немалко други неща. Не зная какви точно, но човек остава с впечатлението, че са ужасно много. Някога може да е бил в основата си християнски. Това е всичко, с което бедните създания разполагали, когато дошли от Земята. Ала роботите са открили толкова много допълнителна информация, толкова много влияния са търпели от другаде, че Ватикана вече не е дотолкова християнски. При това има още един фактор… — Тя се поколеба за миг. Тенисън зачака, без да проговаря. След малко Джил продължи: — Във Ватикана има две групи роботи, които не са добре разграничени. Групата на старите, онези, които са дошли от Земята. Те са все още склонни да бъдат тясно идентифицирани с човешките същества. Според тях хората и роботите са свързани помежду си. Това не се отнася в пълна мяра за младите роботи, онези, които били създадени или изобретени тук — както желаеш го наречи — от други роботи, а не от човешки същества. В тях се чувства негодувание, може би не към самите хора, а към отношението на по-старите роботи към човешката раса. Тези младоци искат да прекъснат връзките с човечеството. О, те все още не отричат напълно синовния дълг на роботите към хората, ала искат да се откъснат от тях, искат да затвърдят собствената си идентичност. Мисля, че се отнасят към Рая на Мери с известно подозрение, защото е плод на човешко преживяване. Мери е човек, тя е открила реализацията на християнската представа за…

— Не звучи логично — възрази Тенисън. — Не всички хора са християни. Мисля, че само малък процент от тях са такива. Не съм сигурен дали аз съм християнин, нито пък ти. Може би някога нашите предшественици са били, макар че може да са били и юдеи, мюсюлмани или…

— Но мнозина от нас са наследили християнското съзнание, независимо дали сме християни, или не. Няма никакво значение дали сме вярващи, или не. Мнозина от нас са запазили стария си начин на християнско мислене. Само си помисли, та ние все още използваме ругателните християнски фрази — „По дяволите!“, „Дявол да го вземе!“, възклицанията „Господи!“, „За Бога!“… Тези изрази изскачат с лекота и съвсем естествено от устата ни.

Тенисън сериозно кимна.

— Да, права си, роботите смятат, че в сърцата си ние си оставаме християни. Не че е лошо човек да бъде християнин.

— Разбира се, че не, Джейсън. Но когато човечеството започнало да напуска Земята, хората са загубили много от християнските ценности или съзнателно са ги изхвърлили, докато са пътували из Космоса. Много от нас не знаят какви сме всъщност.