Клиффорд Саймак - Проектът

— И все пак — заговори Теодосий, — нашите хора, потомци на онези, които са били тук от векове, вероятно не биха приели лекар-робот, там е проблемът. Това е в резултат на пропастта между културите, която все още съществува между роботите и хората. Ще ми се да се надявам, че с годините тази празнина ще се затвори. Сигурно има разлика между роботите и човешките същества, но…

— Аз мисля, Ваша Светлост — прекъсна го Робъртс, — че в подсъзнанието на човешкия разум ние все още носим клеймо, все още слабо миришем на машинно масло. Ако отправим към тях подобно обвинение, те благочестиво ще го отрекат и сами ще си повярват, но такъв момент въпреки всичко съществува. Сигурен съм. Що се отнася до лекар-робот, ние, разбира се, с готовност бихме им го предоставили, ала не смятам, че трябва да го сторим. Тук, в Края на Нищото, бихме могли да осигурим на нашите човешки същества много услуги, ала сме се въздържали да го сторим от страх да не изглежда, че изземваме функциите им. Никога не трябва да изглежда така. Естествено, би било по-просто, ако можехме да ги превърнем в свои домашни любимци, да ги наблюдаваме отблизо, да ги предпазваме от злополуки, да задоволяваме всичките им капризи. Ала не бива да правим това. Не трябва да се месим в работата им. Трябва да им позволим да се развиват по свой собствен начин и да не накърняваме достойнството им.

— Изправени сме пред дилема — каза Теодосий. — Трябва да се преборим със себе си. Изпитваме уважение, респект, едва ли не благоговение към човешките същества и тези чувства непрекъснато ни измъчват. Такава е нагласата ни към тях, която съм убеден, че не можем да изкореним. Със сигурност не аз и вие, които сме създадени от човешки същества. Някои от роботите второ и трето поколение, създадени от роботи, може би ще могат да изкоренят част от това отношение към хората. Ние се опитваме да се утешим, заявявайки, че не представляваме нищо повече от продължение на човешката раса. Предполагам, че желаем да мислим така, тъй като често го изричаме, почти автоматично. Ала горчивата истина е, че, ние сме човешки продукт.

— Ваша Светлост — добронамерено подхвана Робъртс, — вие се отнасяте прекалено строго към себе си, прекалено строго към всички нас. Може да сме роботи, но със сигурност хилядолетието, белязано с неимоверни усилия, ни е издигнало над нивото на обикновен продукт. Смятам, че онова, което ни притеснява, е следното: нашето отношение към човечеството напомня прекалено много на преклонение и раболепие. Но ако разсъждавате правилно, ще откриете колко погрешна е подобна нагласа. Работили сме векове наред, за да открием универсален принцип, приложим към всички — не само към роботите, но и към всяко мислещо същество, всяко късче материя, надарена с разум. Ние отдавна сме изпълнили дълга си към хората и сме си извоювали правото да бъдем такива, каквито сме.

— Тогава защо съм така загрижен за трите човешки същества, дошли при нас отвън? Нима приемам образа на послушно дете пред баща? Баща, изпълнен с неодобрение, който може да пожелае, да поправи грешките си.

— Всички ние — не само вие единствен, а всички наши представители — сме обременени от комплекс за малоценност — каза Робъртс. — Това е кръст, който трябва да носим, колкото е възможно по-достойно. Нека ни оставят още няколко хилядолетия и ще го надживеем.

— Онова, което казвате, е вярно — потвърди Теодосий. — Когато се подложа на внимателен анализ, откривам у себе си толкова дълбоко вкоренено чувство за вина, че едва мога да го понеса. Понякога — простете ми, Ваша Светлост, понякога чувствам вина, че сме започнали създаването на Негово Светейшество. Съществува възможност, казвам си, че правейки това, ние извършваме светотатство, че всъщност Негово Светейшество не е нищо повече, освен един от нас — и въобще не е свят, а просто поредната машина, особено сложен робот, кибернетична сянка, с която се заблуждаваме.

— Ваша Светлост! — ужасено възкликна Робъртс. — Надявам се, че не сте изричали тази ерес на място, където е било възможно да ви чуе друг, освен мен. Като стар приятел, мога да разбера чувството ви за вина, но…

— Не съм прошепнал ни дума по този въпрос някому — успокои го Теодосий. — Таях го в себе си. Можех да споделя със стар приятел като вас. Нямаше и да го направя, ако не се бяха случили толкова неща. Това, че един от Изследователите е върнал Рая…

— Да, лошо е — отговори Робъртс. — Това оказа по-голямо влияние върху нашите братя, отколкото бих желал. Надявах се, че мълвата скоро ще заглъхне и ще се забрави. Разбрах, че Изследователката е била на косъм от смъртта. Кончината й щеше да сложи край на цялата тази глупост, но онзи лекар…