Клиффорд Саймак - Проектът

Състоянието на Мери се подобряваше. Температурата й спадна и затрудненията с дишането почти изчезнаха. Погледът й вече не беше празен. Започна да осъзнава присъствието на хората около нея и да се изправя в леглото.

Стана повелителна, възприе предишното си поведение на твърде мачкана от живота грандама. Отнасяше се хладно към Тенисън, разпореждаше се с медицинските сестри, пренебрегваше лекарските предписания с изискано безгрижие.

— Всичко се дължи на проклетата история с Рая — казваше Екюър. — Това я отдели от останалите Изследователи, всъщност я постави над всички. В продължение на години тя беше първокласен Изследовател. Измъкна много информация за нас. Ала нищо толкова важно, колкото последното. Някои от другите находки бяха важни — естествено, от всички данни има потенциална полза, — ала не и от такова значение. Нищо не може да се сравнява с откриването на Рая. Това, само по себе си, е важно. Аз се боя, че откриването на Рая ще съсипе жената като Изследовател. За да бъдеш добър Изследовател, трябва да си предан, искрен и скромен. Трябва да приемаш мисията си със смирение. Изследователят трябва да подчини себе си, да зачеркне собствената си индивидуалност, да работи с изчистен от всякаква задна мисъл ум. Жалко, че клонингите на Мери…

— Беше ми споменавал за клонингите по-рано — подсети го Тенисън. Означава ли това, че сте създали няколко други индивиди с белезите на Мери?

— Точно така — отвърна Екюър. — Когато попаднем на изключителен Изследовател, прибягваме до клонинги. Това е едно от последните ни открития. Мисля, че е повече от вероятно — Лабораторията за биологични изследвания във Ватикана е разработила по-усъвършенствани методи за клониране от всякъде другаде в Галактиката. Съвсем безопасни, сигурни, без каквито и да било отклонения. Добрите Изследователи много трудно се намират. Нямате си на представа откога издирваме някой що-годе приемлив. Подчертавам — приемлив! Мери е ненадмината. Не бихме могли да загубим такъв Изследовател. Трябва да направим негови копия. Трябва да разполагаме с повече индивиди като Мери! Имаме три нейни клонинга, но те са малко над детска възраст. Все още растат. Дори когато съзреят, нямаме никаква гаранция, че някой от тях ще успее да открие Рая, макар че се надяваме да имат по-добър шанс, отколкото някой друг Изследовател, който не е свързан с Мери. Със сигурност ще станат превъзходни Изследователи, но не можем да бъдем сигурни за Рая.

— Значи тогава Мери е може би единствената ви надежда.

— Да, наистина е така — призна Екюър. — И тя го знае. Ето какво изведнъж я направи толкова важна персона.

— Можем ли да сторим нещо, с което да я накараме да се отърси от тази си самомнителност и високомерие?

— Оставете я на мира — каза Екюър. — Просто не й обръщайте внимание. Колкото повече получава, толкова по-лоша става.

Джил прие да напише историята на Ватикана.

— По дяволите! — каза тя на Тенисън. — Корабът от Гътшот ще дойде чак след пет седмици. Цели пет седмици, преди да е възможно дори да помисля за тръгване. Ще полудея, ако просто остана тук през цялото време. Няма какво да правя, нито какво да видя толкова.

— Можеш да се любуваш на планините. Те непрекъснато се променят. Също както светлината — никога не са едни и същи. Не бих се уморил да им се наслаждавам.

— Наблюдавай си ги тогава — отвърна му тя. — Аз не съм запален планинар.

— Ами какво ще стане, ако си загубиш ума по историята на Ватикана? Ако тя се окаже така пленителна и не можеш да се откъснеш от нея — ако въобще Ватикана ти позволи да се откъснеш, разбира се. Може да дойде време, когато ще знаеш толкова много, че не биха могли да те пуснат да си идеш.

— Ще рискувам — отвърна Джил. — Това момиче пред теб е попадало в много неприятни ситуации и по-рано и винаги е успявало да се измъкне някак. Господи, каква информация е съсредоточена там. Когато Казаха, че са водили подробна статистика, те наистина са имали предвид съвсем подробна.

И тя се потопи в работата си. Дни наред Тенисън не можеше да я види. Неочаквано се появяваше на вечеря и единствено тогава можеха да разговарят.

— Не мога да ти опиша всичко! — възклицаваше тя. — Има толкова много неща да ти разказвам. Всичко е там. Всичко, което са планирали или извършили, всичко, каквото са мислили…

— Работата ще те обсеби — предупреди я той, — така никога няма да си тръгнеш оттук. Ще се превърнеш в изследовател, отдаден на систематизирането и подреждането на факти, за което един човешки живот не е достатъчен…