Клиффорд Саймак - Проектът

— Ами човешките същества от Ватикана? Те ходят ли в Човешката къща?

— Ами, струва ми се, че не ходят там. Рядко някой вижда жителите на Ватикана, както хората, така и роботите. Те си стоят почти винаги на техния хълм. Впечатлението ми е, че не контактуват с хората в селището. Не говоря за човешките същества в селището. Те не са толкова много и групата им е сплотена. Повечето хора там вършат един или друг вид работа, свързана с проекта „Папа“. Нямам предвид, че работят във Ватикана, а само, че онова, което вършат, е свързано по някакъв начин с Ватикана. Когато опреш до същността на нещата, оказва се, че всъщност Края на Нищото е Ватикана. Това е единственото нещо там. В селището има малък брой извънземни. Те обслужват поклонниците. Повечето от поклонниците, както знаете, са извънземни. Досега никога не съм превозил нито едно човешко същество поклонник. Всъщност почти никога не съм превозвал хора. При едно от пътуванията, не това, а предишното, возех един човек, но той не беше поклонник. Беше лекар. Напоследък при мен се забелязва наплив от лекари.

— Не разбирам… — погледна го Тенисън.

— Онзи, другият лекар, щеше да се присъедини към персонала на Ватикана. Името му беше Андерсън, млад човек, доста самонадеян ми се стори. Направи ми лошо впечатление, но се държах любезно с него, доколкото можех. Нали нямаше да ми досажда прекалено дълго. Щеше да замести стария лекар — на име Истън — който бе работил години за Ватикана, грижейки се, разбира се, за човешките същества от персонала. Роботите нямат нужда от лекари. Или пък може би си имат свои собствени, не зная. Както и да е, Истън взе, че умря, и във Ватикана останаха без лекар. Години наред във Ватикана се опитваха да си намерят подходящ човек, знаейки, че Истън остарява и няма да живее вечно. Подозирам, че е трудно да привлечеш някого в Края на Нищото, там не е точно мястото, където един лекар, пък и който и да било друг, би пожелал да прекара живота си. Няколко месеца след като старият лекар умря, онова нахапано младо докторче се появи в Гътшот. Докарах го, естествено, но изпитвах задоволство, когато се разделихме, дотолкова ми бе станал неприятен. Той е единственият член от персонала на Ватикана, който е пътувал с моя кораб. Много-много не се придвижват натам-насам.

— Притеснява ме факта, че поклонниците са само извънземни — каза Джил. — Ватикана сигурно е ориентиран към човешката представа за религията. Тя се поддържа от роботи, а роботите в огромна степен са заместители на човешките същества. Оттук и терминологията — Ватикана и проектът „Папа“. Този род неща идват директно от Земята. Не е ли нещо като християнска ерес?

— Християнството може би наистина е първоосновата — отговори капитанът. — Никога не успях да я разгадая като доктрина. В основата си може да прилича на християнството, ала в нея със сигурност са вплетени вярвания и поверия на извънземните. Всичко е така модифицирано, че човек не може да я познае, заради изкривеността на мисленето у роботите.

— Но дори и да е така — продължи Джил, — би трябвало да има поне малцина човешки същества поклонници, някакъв интерес от страна на хората. Искам да кажа, извън самия проект.

— А може би не е така — намеси се Тенисън. — Макар че много човешки същества, които са напуснали Старата земя преди хилядолетие, са изоставили и християнството или са го забравили, както вероятно е станало с много други земни религии, след столетия в Космоса. Но средностатистическото човешко същество, почти всеки човек, все още би трябвало да знае нещо за него или пък да е съхранил някаква дълбоко вкоренена представа за религията, която неговите предшественици са изповядвали. Хората са способни да усетят фалша в този така наречен култ и затова може би не желаят да имат нищо общо с него.

— Това може да е вярно — откликна капитанът. — От друга страна, извънземните, които не са способни да оценят християнството като теологична система — колкото и изопачена да е тя — се чувстват привлечени от нея. Предполагам, че проектът е финансиран именно от извънземните. Някои от тях са баснословно богати. Онази паплач, която сега се е настанила в каютата ми, е буквално червива от пари.

— Попитах ви за планетата — каза Джил, — а вие не ми разказахте нищо. Разговорът ни се прехвърли на друга тема.

— Тя е от земен тип — започна капитанът. — Е, съществуват малки разлики все пак. Колонията Ватикан е единственото селище. Всичко останало е дива пустош, която никой досега не е картографирал. Само няколко снимки, направени от кораб, натоварен с проучването на планетата, и това е всичко. Както знаете, едно селище не е уникално явление. Много планети в граничните райони на изследваното космическо пространство могат да се похвалят с едно-единствено селище близо до летището — обикновено и планетата, и селището имат едно и също име. Така например, Гътшот е название и на планетата, и на колонията около летището, така Края на Нищото означава и селището, и планета, както човек предпочита. Особеното тук е, че никой, освен Декър, не знае нищо за планетата, а пък и той е проучил терена само на няколко километра около селището. Не мисля, че е навлизал по-навътре в планините. Разбира се, Гътшот е по-добре проучена. Тя е разделена на дребни феодални владения, ала въпреки това, голяма част от нея е все още дива и неизследвана. А що се отнася до Края на Нищото, тя е напълно неизследвана. Ние сме на мнение, че не съществуват разумни същества, развили се на тази планета, но това е само предположение. Никой не е търсил доказателства, може да има някакви висши форми на живот във вътрешността на планетата. Защото иначе съществува растителен и животински свят — тревопасни и месоядни видове, като хищниците се хранят с тревопасните. Някои от месоядните животни, според онова, което се говори в колонията, са кръвожадни зверове. Веднъж попитах Декър за тях, а той ми отвърна с повдигане на рамене. Никога повече не му задавах този въпрос. А сега — обърна се капитанът към Тенисън, като бързо смени темата, — колко време престояхте на Гътшот?