Клиффорд Саймак - Проектът

— Имал съм късмет. Никога не съм виждал Стария. Никога не ми се е налагало да се изправя лице в лице с такива като него.

— Но Старите са те виждали — подметна Шептящия. — Много, много пъти. Те не те безпокоят, защото не ги закачаш.

— Да ги безпокоя, е последното нещо, което бих сторил.

— Носиш оръжие. Онова, което наричаш пушка.

— Така е. Използвам го много рядко. От време на време, за да се снабдя с месо.

— Дори по тази причина го правиш съвсем рядко.

— Да, съвсем рядко — съгласи се Декър.

Той взе ръжен, разрови огъня и направи пирамида от нови цепеници, за да се запалят по-бързо. Коминът изфъфли срещу него. Вятърът застена под стрехите. Пламъците от камината подгониха сенки из стаята.

— Ватикана — каза Шептящия, — е много развълнуван.

— Заради Стария ли?

— Не, не заради него. Нали ти казах, че засега не знаят нищо за това. Струва ми се, че Изследователя е открил нещо.

— Изследователите непрекъснато откриват разни неща.

— Но находката си я бива.

— Защо съдиш така?

— Все още не зная. Всички са възбудени. Някои ликуват, други са скептично настроени, трети са шокирани. Ако се окаже истина, мисля, че е нещо от огромна важност. Вярата градира и предаността е безрезервна.

— И те имат своите малки триумфи — отбеляза Декър, — и своите поражения. Това място е в непрекъснато състояние на кипеж.

— Триумфът в този случай — заговори Шептящия, — не може да бъде класифициран като малък. Таи се огромна надежда. Ще бъдат изречени безброй молитви.

Стояха на летището и се взираха с изумление към малката група паянтови постройки, които съставляваха колонията в Края на Нищото. Върху нисък хребет отвъд селището се издигаше сграда с множество крила или може би комплекс от отделни здания — от това разстояние беше невъзможно да се прецени, — бели и величествени, със земен изглед, подсказващ удобство и уют, въпреки строгия стил. Зад сградата, като фон, в далечината се издигаха пурпурни планини с едва загатнати белоснежни върхове, които сякаш плуваха във въздуха над тях.

Тенисън посочи сградата върху хребета.

— Предполагам, че това е Ватикана.

— Може и да е — каза Джил.

— Виждал съм снимки от Ватикана на Старата земя. Това, тук, въобще не прилича на тамошния дворцов комплекс.

— Приемаш името твърде буквално — възрази Джил. — То не е нищо друго, освен едно име. Съмнявам се дали има някаква истинска връзка с Ватикана.

— Ами папата?

— Е, може би има все пак някаква връзка. Въображаема. Ала се съмнявам, че съществува официална договореност. Нещо, което Ватикана на Старата земя би признал открито.

— И предлагаш да щурмуваме тези висоти?

— Джейсън, не драматизирай нещата. Правиш го съзнателно. Нищо не щурмувам. Намирисвам единствено гореща тема за статия и възнамерявам да се добера дотам. Като премина по каналния ред. Ще отида с достолепие и с цялата си учтивост ще им кажа коя съм и какво искам да правя. Ами докато аз подготвям статията, ти с какво ще се занимаваш?

— Честно казано, не зная. Дори и не съм помислял за това. Досега бягах и предполагам, че бягството ми свършва тук. Не мога да се върна обратно на Гътшот, поне за известно време.

— Думите ти звучат така, сякаш възнамеряваш да продължаваш да бягаш.

— Ами, не веднага. Това е място като всички останали. Ще спра, ще си почина малко и ще се поогледам наоколо.

Дългата колона слизащи поклонници от „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“, се виеше по летището. Очевидно преминаваха през пункта за проверка на посетители.

Тенисън кимна към тях.

— Знаеш ли дали трябва да преминем през същата процедура?

Джил поклати глава.

— Не мисля. Не са необходими никакви документи, поне не и за човешките същества. Края на Нищото е официално включена в списъка на планетите, обитавани от хора, и се проявява известно внимание към представителите на човечеството. Също така колонията е малка и не налага условности. След няколко дни може да се окаже, че обядваш с шефа на полицията или с шерифа, или с главния съдия, и независимо от това как ще наречеш човека, той ще ти зададе няколко вежливи въпроса и добре ще те огледа. Не съм сигурна дали тук ще бъде така, но обикновено това е начинът, по който се развиват нещата, в малките човешки колонии.

— Е, това не ми звучи прекалено непосилно.

— Ще трябва да обясниш защо нямаш багаж. Хората в Човешката къща могат да проявят любопитство. Мисля, че ще бъде най-добре да обясниш, че ти се е наложило да гониш кораба в Гътшот и по някакъв начин си си изгубил багажа.