Робърт Сойер - Четвъртото измерение

Но сферите не помръдваха, макар че една от тях се въртеше около оста си, за да наблюдава спускането на вратата.

След като отделението беше плътно затворено, в него започна да се впомпва въздух. Извънземните навярно бяха направили спектроскопични изследвания на земната атмосфера и трябваше да знаят, че в камерата навлизаха тези газове, които съставляваха въздуха на планетата, а не се правеше опит да ги отровят със смъртоносен дим.

Учените на борда на станцията бяха стигнали до заключението, че щом чужденците имаха по-слаба гравитация на планетата си, то им е необходимо и по-ниско атмосферно налягане.

Извънземните явно бяха доволни. Роботизираните крайници на една от сферите се прегънаха назад така, че да докоснат повърхността й. Сферата се разцепи на две по средата, а ръцете, които излизаха от долната половина, вдигнаха горната част нагоре.

Отвътре се появи един кентавъриец.

Истинският жител на Кентавър изобщо не приличаше на съименника си от човешката митология. Беше смолисточерен на цвят, наподобяваше насекомо по конструкцията на тялото си, с големи зелени очи и дъгоцветни крила, които се разтвориха, когато съществото стъпи извън скафандъра си.

Беше наистина внушителен.

Скоро и другите четири яйцеподобни скафандъра се отвориха, освобождавайки обитателите си. Цветовете на телата им бяха от тъмно черно до сребристо, а очите им варираха от зелено през лилаво до светлосиньо. Разперването на крилата очевидно беше кентавърийският еквивалент на протягане — веднага след първото им разперване съществата отново ги прибраха.

В товарното отделение се отвори една врата и определеният за осъществяването на първия контакт влезе в стаята. И кой можеше по-добре да изпълни това от човека, който пръв бе открил какво означаваха радиопосланията от Кентавър? Кой по-добре от човека, който пръв бе установил присъствието не само на човешкия колективен ум, но и на колективния ум на кентавърийците? Кой по-добре от човека, който бе изпълнявал ролята на проводник между двата колективни ума, и по този начин бе предотвратил изпадането в паника на човечеството?

И петте чужденци се обърнаха с лице към Хедър Дейвис. Тя протегна ръце напред, с длани нагоре, и се усмихна. Кентавъриецът, който първи бе разтворил скафандъра си, разпери отново криле и с няколко леки приплясвания се насочи към нея. Спря на около метър от Хедър. Тя протегна ръка към извънземния, а той разгъна дълъг, тънък крайник към нея. Крайникът изглеждаше крехък и Хедър не направи нищо повече от това, да го остави да се допре до дланта на ръката й.

Преди дванадесет години кентавърийците бяха достигнали Земята със своите радиосигнали.

Преди две години техният колективен ум се бе свързал с този на човечеството. Навярно това беше събитието с по-голямо значение, но все пак имаше нещо прекрасно и трогателно, и истинско в действителното докосване на ръце.

— Добре дошли на Земята — каза Хедър. — Ще се убедите, че тя е едно много хубаво място.

Извънземният не разбираше английски, но въпреки това наклони ъгловатата си глава в знак, че приема поздрава.

Безброй други хора бяха във връзка с ума на Хедър и се наслаждаваха на всичко това от нейната перспектива. И без съмнение, онова, което извънземните виждаха, се препредаваше обратно посредством техния колективен ум, преминавайки светлинните години до Алфа Кентавър, където всеки един там можеше да го преживее.

Несъмнено хората скоро щяха да опитат да се прехвърлят чрез Некерова трансформация в ума на някой кентавъриец — може би някои от носещите се из нейния ум вече опитваха.

Тя се зачуди дали ще се получи.

Но всъщност това нямаше значение.

Хедър беше сигурна, че нейният вид, който най-после бе заслужил името човечество, нямаше да се затрудни да разбере гледната точка на другите.

© 1998 Робърт Сойер

© 1999 Николина Николова, превод от английски

Robert Sawyer

Factoring Humanity, 1998

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2010

Издание:

Робърт Дж. Сойер. Четвъртото измерение

Редактор: Валери Манолов

Издателска къща «Пан», 1999

Предпечат: ЕТ «Катерина»

Печат: «Балкан прес» АД

ISBN 954–657–261–6

Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/15961

Последна редакция: 2010-05-09 18:00:00

Розетски камък — базалтова плоча, открита до гр. Розета. С разчитането на текста върху нея от Шамполион започва дешифрирането на египетските йероглифи. Бел.ред.