Фредерик Пол - Гейтуей I

Това окончателно ме разсъни.

— За какво? — попитах аз.

Отговори ми:

— За двайсет и три килограма артефакти. Смятат, че представляват комплект ремонтни инструменти. Може би за ремонт на кораби, понеже ги намерили в един обслужващ модул на повърхността на планетата. Във всеки случай някакви инструменти.

— Инструменти! — Станах, отпратих Шики и с тежка стъпка се отправих към обществения душ, без да преставам да мисля за инструментите. Може би те щяха да дадат възможност да се отваря двигателя на хичиянските кораби, без да експлодира; може би те ще позволят да се разбере конструкцията на корабите и се построят нови; може би ще дадат нови, неподозирани възможности. Във всеки случай, те носеха парична награда от седемнайсет милиона петстотин и петдесет хиляди долара, освен лицензионните възнаграждения; разделени на три.

Една трета можеше да бъде моя! Трудно е да си избиеш от главата сума като 5850000 долара (освен лицензионните възнаграждения), особено като си помислиш, че при малко по-голяма предвидливост при избора на приятелката една трета можеше да бъде в джоба ти. Кажи го шест милиона. На моята възраст и здраве с по-малко от половината сума бих си осигурил пълно здравно обслужване, което включва прегледи, лечение, подмяна на тъкан и трансплантация до края на живота ми… който ще бъде най-малко с петдесет години по-дълъг, отколкото без такова обслужване. С останалите три милиона бих могъл да имам две жилища, кариера като преподавател (много се търсеха за преподаватели преуспели изследователи) и постоянен доход от реклами по пиезовизията, жени, храна, автомобили, пътешествия, жени, слава, жени… а щеше да има и лицензионни възнаграждения. Можеха да се получават от всичко намерено. Зависеше как учените щяха да използват инструментите. Находката, направена от екипажа на Шери, представляваше точно това, на което се надяваше всеки на Гейтуей: гърне злато, намерено отвъд дъгата.

Трябваше ми цял час, за да сляза до болницата, макар че тя се намираше само на три тунелни сегмента и пет хоризонта от моята квартира. Непрекъснато размислях и ту тръгвах, ту се отказвах и се връщах.

Когато най-сетне успях да се отърся и от най-малката завист (или поне да я скрия някъде дълбоко, откъдето да не може да се покаже) и влязох в приемната на болницата. Шери спеше.

— Можете да я видите. — каза сестрата на отделението.

— Не искам да я будя.

— Не мисля, че бихте могли — отговори ми тя. — Разбира се, не трябва да я насилвате. Посещения обаче са й разрешени.

———————————————

Д-р Асмениън. А сега да предположим, че намерите звезда, която е изчерпала своето гориво и се е свила. Като казвам „свила“, имам предвид, че от една маса и обем, може би колкото нашето Слънце, тя се е свила до един диаметър от десетина километра. Можете да си представите каква ще бъде нейната плътност. Ако носът ти е направен от такъв материал, Сузи, той ще тежи повече от целия Гейтуей.

Сузи. А може би дори повече и от вас, Юри?

Д-р Асмекиън. Без такива шеги. Ние учителите сме докачлив народ. Във всеки случай регистрацията на данни от такава звезда ще ви гарантира голямо възнаграждение, но не ви съветвам да правите това с обслужващ модул; само с напълно брониран петместен кораб, и то от разстояние не по-малко от една десета от астрономическата единица. И бъдете внимателни. Ще ви се струва, че можете да се доближите повече, но помнете, че гравитационният градиент на тези звезди е много голям. Практически неутронната звезда представлява точков обект. Сами ще се убедите. По-голям гравитационен градиент можете да видите само при черна дупка. Боже опази!

———————————————

Беше най-долу на едно триетажно легло в стая за дванайсет болни. Имаше още трима или четирима болни, двама, от които зад изолационен параван: млечнобяла пластмаса, зад която се виждат само силуети. Не зная кои бяха. Самата Шери имаше вид на човек, който спокойно си почива — пъхнала ръка под глава, красивите й очи затворени, бузата с трапчинка, положена на китката. В стаята бяха двамата й съекипници, единият заспал, а другият седнал под холоизглед на пръстените на Сатурн. Бях го срещал веднъж или два пъти; кубинец или венецуелец, във всеки случай латиноамериканец от Ню Джърси. Единственото име, което можах да си спомня за него, бе Човечец. Поприказвахме малко и той обеща да каже на Шери, че съм идвал. Напуснах болницата и отидох да изпия едно кафе в столовата, като не преставах да си мисля за тяхното пътуване. Бяха открили малка, студена планета, настрани от оранжево-червена звезда К-6. Според Човечеца не били сигурни дали си струва да се каца на нея. Уредите регистрирали хичиянска радиация, но не била много силна. Освен това почти цялата била покрита със сняг от въглероден двуокис. Човечецът останал на орбита. Шери и другите трима кацнали на планетата, намерили хичиянска бърлога, с големи усилия я отворили и, както обикновено, тя била празна. След това тръгнали по друга следа и намерили обслужващ модул. Наложило се да го взривят, за да го отворят. На двама от изследователите пострадали скафандрите — предполагам, че са били близко до модула. Когато разбрали, било вече късно. Замръзнали. Шери и другият изследовател се опитали да ги замъкнат в техния модул. Било адски трудно и страшно. Накрая се отказали и ги оставили. Другият изследовател отишъл още веднъж до взривения модул, намерил инструментите и успял да се върне. След това отлетели, като оставили двете жертви мирно да почиват. Пресрочили с престоя и когато се скачвали с капсулата, съвсем изтощени, очевидно не свързали добре захранването с въздух, поради което загубили голяма част от него. Целия обратен път прекарали при недостиг на кислород. Другият беше по-зле от Шери. Съществуваше реална опасност да остане с трайно увреждане на мозъка и тогава неговите 5850000 долара нямаше да му бъдат от голяма полза. За Шери казваха, че ще бъде съвсем добре; трябвало само да се възстанови от изтощението.