Фредерик Пол - Гейтуей I

Не им завиждах на пътуването. Завиждах им на наградата.

Станах и си взех още една чаша кафе. Когато се върнах навън в коридора, където имаше няколко пейки под бръшляна, усетих, че нещо ме глождеше; нещо свързано с пътуването; нещо във факта, че беше наистина успешно; едно от най-успешните в цялата история на Гейтуей.

Хвърлих кафето с чашата и всичко в една дупка за отпадъци близо до стола и тръгнах към класната стая. Намираше се само на няколко минути. Вътре нямаше никой. Това беше добре. Нямах желание да споделям с никого онова, което се бях сетил. Набрах нужния номер за информационен достъп и по пиезофона получих данни за курса на Шери. Не бяха секретни. После влязох в учебната капсула. За мой късмет отново нямаше никой. Настроих селектора по получените данни.

Разбира се, веднага получих цвят. Натиснах фината настройка и цялото табло потъна в яркорозово, с изключение на цветната дъга отстрани.

Само в синята част на спектъра имаше една тъмна линия.

Да, мислех си аз, край на теорията на Мечников за признаците за опасност. В тази мисия бяха загубили четирийсет процента от екипажа, а това никак не е малко. Но пък според това, което ми бе казал, с най-голям шанс за печалба са онези, които са с шест или седем такива линии. И то в жълтата част на спектъра. Според Мечников, колкото са повече светлите линии в жълтата част, толкова по-голямо ще е паричното възнаграждение от пътуването.

Само че при това пътуване въобще не е имало светли линии в тази част на дъгата. Имало е само две черни „абсорбционни“ линии. Нищо Друго!

Изключих селектора и седнах. Големите умове на Корпорацията се бяха напрягали и бяха родили мишка. Онова, което бяха изтълкували като индикация за сигурност, съвсем не означава, че си в безопасност, а онова, което смятаха като обещание за добри резултати, изглежда, че няма нищо общо с първата мисия от двайсет години насам, завършила с такива богати резултати.

Всичко това ме връщаше отново към изходната точка, отново към големия страх.

През следващите два дни не се срещах с никого.

Тунелите на Гейтуей са с обща дължина осемстотин километра, което е твърде изненадващо, като се има предвид колко малък е астероидът: дълъг е едва десетина километра. Въпреки това въздушното пространство в него е около два процента.

———————————————

Въпрос. Не ни казахте нищо за хичиянските молитвени ветрила, а те са повече от всичко друго.

Професор Хеграмет. Какво искаш да ти кажа, Сузи?

Въпрос. Зная как изглеждат, нещо като сладоледена фунийка направена от кристал, с всички възможни цветове. Ако се държи вертикално и се натисне с пръст се разтваря като ветрило.

Професор Хеграмет. Това е всичко, което зная аз самият. Ветрилата, огнените перли и кървавите диаманти — всички те са анализирани. Но не ме питайте за какво служат. Не мисля, че хичиянците са си веели с тях. Още по-малко вероятно е да са се молили. Това име им е дадено от търговците. Хичиянците са ги оставили навсякъде, макар че са прибрали всичко друго. Предполагам, че затова е имало някаква причина. Нямам представа, каква може да е тя, но ако някога я науча, непременно ще ви я кажа.

———————————————

Всичко останало представлява твърда скала.

Голяма част от тези осемстотин километра са ми добре познати.

Не избягвах хората, просто не търсех компанията им. От време на време виждах Клара. Разхождах се с Шики, когато не беше на работа, макар че тези разходки го затрудняваха. Друг път се разхождах сам, понякога случайно срещах приятели, друг път тръгвах след някоя група туристи. Екскурзоводите ме познаваха и нямаха нищо против да вървя с тях (нали бях летял! макар че не носех отличителна гривна), докато не се досетиха, че може би възнамерявам да стана екскурзовод. Тогава престанаха да се отнасят дружелюбно.

Бяха прави. Не бях далече от тази мисъл. Рано или късно, трябваше да направя нещо: или да отиде на мисия, или да се върна на Земята. Ако ли пък исках да отлагам решението на тези еднакво непривлекателни перспективи, трябваше да реша какво ще работя, за да си плащам престоя.

Когато Шери излезе от болницата, й устроихме страхотно празненство — комбинация от приветствия за завръщане и благопожелания за изпращане, тъй като на следващия ден се връщаше на Земята. Все още беше слаба, но радостна, и макар че не бе в състояние да танцува, половин час се прегръщахме в коридора. Увери ме, че ще й липсвам. Бях страшно пиян; такъв случай не беше за изпускане. Безплатно пиене! Сметката плащаха Шери и нейният кубински другар. Всъщност бях толкова пиян, че не можах да се сбогувам с Шери, защото отидох в тоалетната да повръщам. И както си бях пиян, изпитах съжаление, че повръщам; беше истински шотландски скоч, марка „Гленийгъл“, а не някаква си белезникава течност, варена Бог знае от какво.