Фредерик Пол - Гейтуей I

След повръщането главата ми се поизбистри. Излязох навън, опрях се на стената с лице завряно в бръшляна, дишах дълбоко и полека-лека кръвта ми се обогати с кислород. Видях, че до мен стои Франси Херейра. Успях да му кажа „Здравей, Франси“.

Усмихна ми се с разбиране. Нещо миришеше необичайно силно.

— Извинявай — промърморих начумерено.

Франси се изненада.

— Моля ти се, няма за какво. Искам да кажа, че на стражевия кораб е доста лошо, но винаги, когато дойда на Гейтуей, просто се чудя как живеете при този въздух. И в тези стаи — ужас.

— Не се обиждам — отговорих великодушно и го потупах по рамото. — Отивам да кажа „лека нощ“ на Шери.

— Тя си отиде, Боб. Измори се. Утре я връщат в болницата.

— В такъв случай — казах аз, — ще кажа „лека нощ“ на теб. — Поклоних се и със залитане тръгнах през тунела. Трудно е да си пиян при гравитация почти нула. Мечтаеш си за стокилограмова тежест, която да те държи здраво за земята. По-късно ми казаха, че съм изскубал от стената цял ред бръшлян, а когато се погледнах в огледалото и видях насиненото си лице, разбрах, че съм се ударил в нещо твърдо. Усетих, че Франси ме настигна и ми помогна да продължа, а по средата на пътя осъзнах, че от другата ми страна също някой ме подкрепя. Беше Клара. Много смътно си спомням, че бях сложен в леглото, а когато се събудих, с изненада видях до себе си Клара.

———————————————

Брой на завърналите се от мисия кораби за този период 74, с екипаж общо 216. Други 20 с екипаж 54 души се смятат за загубени. Вследствие на наранявания от завърналите се кораби са загинали 19 души. Три от завърналите се кораби са толкова повредени, че не могат да бъдат възстановени.

Кацания: 19. На пет от изследваните планети има живот на равнище микроорганизми или по-високо. На една признаци за живот от растителен или животински характер. Не са открити никакви интелигентни същества.

Артефакти: Донесени са допълнителни образци от обичайни хичиянски предмети. Никакви предмети от други източници. Не са донесени и никакви неизвестни артефакти.

Образци: Химически или минерални — 145 броя. Никой не е оценен като представляващ значителен практически интерес. Живи организми — 31. Три от тях са преценени като опасни и са изхвърлени в Космоса. Останалите нямат практическа стойност.

Раздадени за периода научни награди: 8,745,000 дол.

Други парични награди за периода, включително и лицензионни:

357,856,000 дол. Награди и лицензионни възнаграждения за нови открития за периода (извън наградите за наука): 0.

Погребани или умрели на Гейтуей за периода: 151 души. Загубили работоспособност: 75 души (включително двама, загинали при практически занимания с обслужващ модул). Здравословно непригодни в края на годината: 84 души. Всичко загуби: 310 души

Нов персонал, пристигнал за периода: 481 души.

Върнати на служба: 66 души. Общо нарастване за периода: 481 души. Чисто нарастване на персонала: 171 души.

———————————————

Станах колкото се може по-тихо и се отправих към банята с желание да повърна още малко. Забавих се повечко, а после взех един душ, втория за четири дни. Беше неразумно разточителство, като се има предвид финансовото ми състояние. Почувствах се малко по-добре и когато се върнах в стаята, видях, че Клара бе станала и донесла чая, може би от Шики, и ме чакаше.

— Много ти благодаря — казах аз и наистина бях благодарен. Бях страшно обезводнен.

— На малки глътки, глупако — предупреди ме загрижено тя, макар добре да знаех това. Глътнах две глътки, а после отново се опънах в хамака. Вече бях сигурен, че и този път няма да се мре.

— Не очаквах да те видя тук — казах аз.

— Ти беше много настойчив снощи — отговори ми Клара. — Не беше обаче във форма. А страшно много ти се искаше.

— Извинявай.

Тя се пресегна и стисна крака ми.

— Няма нищо. Как беше на празненството?

— О, добре. Беше чудесно празненство. Мисля, че те нямаше.

Вдигна рамене.

— Закъснях. Всъщност не бях поканена.

Не казах нищо. Знаех, че Клара и Шери не се обичат много; предполагам, че е заради мен. Клара прочете мислите ми и каза:

— Никога не съм държала на Скорпионите, особено пък на нерешителните с ужасно голяма челюст. От тях никога не можеш да чуеш интелигентна, възвишена мисъл, — Спря за малко, а после продължи: — Но е смела. Това не може да и се отрече.

— Нямам желание за такъв спор — отговорих аз.

— Никакъв спор, Боб. — Наведе се над мен и обгърна главата ми с ръце. Усмихна се сладко и по женски; много мило при някои обстоятелства, но не точно сега.