Фредерик Пол - Гейтуей I

А можете да опитате и на мисиите със специални премии: сто милиона долара за откриване на извънземна цивилизация, петдесет милиона за първия екипаж от изследователи, който открие хичиянски кораб по-голям от петместен и един милион за обитаема планета.

Изглежда смешно, че плащат само някакъв жалък милион за една напълно нова планета. Проблемът обаче е в това, че след като е открита такава планета, няма какво да се прави с нея. Не могат да се изпратят много хора от пренаселената Земя, тъй като наведнъж могат да се извозват само по четирима души. Четирима плюс пилота — това е максималното, което може да извозва най-големият кораб на Гейтуей. (Ако корабът е без пилот, той няма да може да се върне.) Корпорацията вече е изградила няколко малки колонии една от които, на Пеги, е много добра, но другите са доста анемични. Това обаче не решава проблема с двайсет и петте билиона човешки същества, повечето от които са недохранени.

На повторна мисия никога не може да се спечели толкова голяма премия. А някои от тези премии може и изобщо да не бъдат спечелени, възможно е обектите, за които се дават тези премии вече да не съществуват.

Чудно е, че досега никой не е открил следи от съществуването на други интелигентни същества. За осемнайсет години и над две хиляди полета не е открита дори една-единствена следа. Има дванайсет планети, които биха могли да бъдат обитавани плюс стотина други, на които, при крайна нужда, би могло да се живее, както например ние трябва да живеем на Марс или по-скоро на Венера. Има някои следи от минали цивилизации, които не са нито хичиянски, нито човешки. Има и сувенири от самите хичиянци, макар да не са много. Най-много са намерени в лабиринтите на Венера — повече, отколкото в цялата галактика. Дори и от Гейтуей хичиянците грижливо бяха измели всичко, преди да го напуснат.

Пустите му хичиянци, защо е трябвало да бъдат такива чистници!

И така ние се отказахме от повторните полети понеже от тях не можеше да се спечели много. Избихме от главите си и специалните награди, защото просто нямаше начин да планираш такова изследване, от което да можеш да спечелиш такава награда.

После престанахме да говорим за това, погледнахме се и отвърнахме очи встрани.

———————————————

От Шикитей Бакин до Аритсуне, негов уважаван внук

С огромна радост научих за раждането на първото ти дете. Не се отчайвай. Следващото сигурно ще бъде момче. Много се извинявам, че се забавих с отговора, но тук няма нищо интересно.

Работя и се опитвам да създам малко красота там където мога. Може би някой ден отново ще отида на мисия. Без крака не е лесно. Сигурно ще си купя нови крака. Преди два месеца имаше едни, които организмът ми сигурно нямаше да отхвърли. Но цената! За тези пари сигурно бих могъл да си осигуря пълно здравно обслужване. Ти си много добър внук като настояваш да използвам средствата си за това, но все още не съм решил. Сега ти изпращам половината от парите, които имам, за да помогна в посрещането на разходите по моя праправнук. Ако умра тук, ще получите и останалата част за теб и за другите, с които ти и твоята жена ще се сдобиете не след дълго. Такава е моята воля. Моля те да я приемеш.

Много любов и на трима ви. Ако можеш, изпрати ми холоснимка на цъфнали вишни — сигурно скоро ще цъфтят, нали? Тук човек губи чувство за сезоните на Земята.

———————————————

Въпреки всичко казано, ние не се готвехме да летим. Просто не ни стискаше. Последното излизане на Клара беше по повторен маршрут, а пък аз не бях направил дори и това.

— Е — каза Клара и се протегна, — смятам да се кача горе и да спечеля някой и друг долар в казиното. Ти ще дойдеш ли?

Поклатих отрицателно глава.

— Мисля, че е по-добре да се върна на работа, ако все още имам такава.

Целунахме се на входа на проходната шахта и се хванах за въжето нагоре. Когато стигнахме до моя хоризонт, протегнах ръка, тупнах я по крака и скочих. Настроението ми не беше много добро. Бяхме положили толкова много усилия да се убеждаваме един друг, че никой от обявените досега полети не обещаваше награда, която да оправдава риска, че почти повярвахме.

Не бяхме споменали обаче, че има и друг вид награди: премии за риск.

Трябва да си много закъсал, за да разчиташ на тях. Имаше случаи, когато Корпорацията определяше поощрителна награда от половин милион за екипаж, който да лети по курса на незавърнал се предишен екипаж. Техните аргументи са, че е предишния кораб може би се е случило нещо непредвидено — да е останал без гориво или нещо подобно и вторият кораб дори да спаси първия. (Голям шанс, няма що!) Разбира се, по-голяма е вероятността онова, което е погубило първия екипаж, да е все още там, готово да погуби и втория.