Фредерик Пол - Гейтуей I

Работата не беше тежка; беше важна за поддържане живота на Гейтуей (предполагам) и помагаше да мине времето. Шики не ни презорваше. Той си беше определил някаква дневна норма. Щом монтирахме шейсет конзоли и качехме сандъците, можехме да се чупим, стига това да не правеше впечатление. От време на време наминаваше Клара, понякога с малкото момиченце; имаше и много зяпачи. Когато нямаше работа и наоколо не се навърташе никой, с когото да поприказваме, си позволявахме и да поскитаме. Така изследвах голяма част от Гейтуей, която по-рано дори не бях виждал и отлагах важното решение.

Всички говорехме за заминаване. Почти всеки ден чувахме тежко бумтене и вибрации, когато някой обслужващ модул напускаше дока, за да изведе целия кораб там, където ще влезе в действие основният двигател. Приблизително толкова често чувахме по-слаби и по-кратки удари от завръщащи се кораби. Вечерно време отивахме на някакво празненство. Вече бе заминал почти целият клас. Шери отлетя с петместен (не можах да я видя, за да я попитам защо бе променила плановете си, пък и не бях много сигурен дали наистина ме интересува); беше единствената жена сред екипажа. Трима бяха германци, но, предполагам, Шери смяташе, че ще мине без много разговори. Последна от класа замина Уила Форханад. С Клара бяхме на прощалното й празненство, а на сутринта присъствахме на самото излитане. По това време трябваше да съм на работа, но предполагах, че Шики няма да има нищо против. За нещастие там беше и мистър Хсиен и мисля, че ме позна.

— Ама че късмет — казах на Клара.

Тя се засмя, хвана ме за ръка и ме затегли да си тръгваме. Разхождахме се без посока, докато стигнахме до проходна шахта и се издигнахме до следващия хоризонт. Седнахме на брега на езерото „Превъзходно“.

— Боб, стари приятелю — успокои ме тя, — мисля, че няма да те изгони задето си изкръшкал. Ще ти се размине само с конско.

Вдигнах рамене и хвърлих едно камъче в езерото, което се простираше на цели двеста метра нагоре по обвивката на Гейтуей. По цялото ми тяло бе избила пот. Чудех се дали психическото напрежение от неизвестността и риска в космическото пространство бяха по-големи от напрежението, което изживявах на Гейтуей. Странно нещо е страхът. Не го усещах. Знаех, че единствената причина, поради която отлагах заминаването, беше страхът, но не усещах страх, а само трезва разсъдливост.

— Мисля — започнах аз, като внимавах как ще прозвучи онова, което щях да кажа, — съвсем скоро да замина. Ще се съглася.

Клара стана и се поокърши. Помълча малко, после промълви:

— Какво имаш предвид?

Нямах нищо предвид. Бях просто изследовател, който сам се придумва да извърши нещо, от което косите му настръхват. Отговорих и така, сякаш бях премислял седмици наред:

— Мисля, че идеята да приема някой вече изпитан маршрут не е лоша.

— Никакви такива! — тя ме погледна почти сърдито. — Ако ще летя, трябва да зная за какво го правя.

Разбира се, повторните полети също носеха рискове. Нерядко и те завършваха доста лошо. При тези полети се знаеше, че някой преди това е летял по маршрута и се е върнал благополучно. И не само това! Някои от тях са били много резултатни, с богато възнаграждение. Такъв е полетът до света „Тери“, откъдето са донесени нагревателните бобини. Такъв е полетът до Ета Карина Севън, който сигурно е пълен с ценен материал, стига да можеш да се добереш до него. Проблемът е в това, че от времето на последното посещение на хичиянските кораби там е настъпила ледена ера с ужасни бури. От всички кацнали на него обслужващи модули само един се е върнал с целия си екипаж; един изобщо не се е върнал.

Откровено казано, Корпорацията не се интересуваше много дали ще се върнеш или не. Когато находките се намират сравнително лесно, както на Пеги, вместо процент плащат някаква брутна сума. Онова, което се цени и се плаща добре, не са толкова предметите, колкото картите. Ето защо екипажите главно се въртят по орбита около някое небесно тяло и издирват геологически аномалии, които указват за наличието на хичиянски бърлоги. Може изобщо да не се каца. Вярно е, че кацането се заплаща, но не толкова много. Ако разчитате на такива брутни възнаграждения, ще трябва да извършите най-малко двайсет полета, за да си осигурите доживотна издръжка по тарифата на Корпорацията. Решите ли пък да извършите собствени изследвания част от полученото възнаграждение трябва да отделите за екипажа, който пръв е открил обекта; от останалото Корпорацията също взема своя дял. Накрая, дори там да няма вече изградена колония, с която трябва да се борите, това, което остава, е само незначителна част от възнаграждението. То представлява просто малък дял от онова, което бихте получили за откриване на нов обект.