Фредерик Пол - Гейтуей I

По-късно започнаха да предлагат по един милион, а след това и пет милиона за опити за промяна на курса след излитане.

Размера на наградата повишиха поради липса на доброволци за такива полети, след като нито един от тях не се завърна. Впоследствие съкратиха полетите поради голямата загуба на кораби и накрая съвсем ги преустановиха. От време на време Корпорацията пускаше по някое хибридно табло за управление, някой нов, по-бърз компютър, който да работи заедно с хичиянското табло. Тези кораби също не си заслужават риска. Хичиянското табло за управление сигурно е блокирано от съображения за сигурност. По време на полет курсът не може да се променя. А може би изобщо не може да се променя, без да се разруши кораба.

Веднъж видях едни хора, които се съгласиха да летят срещу премия за риск от десет милиона. Някакъв гений от основните акционери на Корпорацията бе измислил как да се транспортират наведнъж повече от пет души или еквивалентния им товар. Не знаехме как да построим хичиянски кораб, а никога не беше намерен по-голям. „Големият специалист“ бе решил, че тази пречка може да се преодолее, като се използва един петместен кораб като влекач.

От хичиянски метал построиха нещо като шлеп. Натовариха го с разни боклуци и го вързаха с въже към обслужващия модул. Включиха двигателя на модула (той е обикновен ракетен двигател с течно гориво).

Цялата операция наблюдавахме по пиезовизията. Видяхме как обслужващия модул издигна кораба, как въжето се опъна, а после се отпусна. Беше най-глупавата идея, която може да съществува.

След това, изглежда, включиха хичиянския двигател.

———————————————

Кораб 5–2, Маршрут 08D33. Екипаж Л.Конйечни, Ф.Ито, Ф.Лаунсбъри, А.Акага. Време на пътуване 27 дни и 16 часа. Неидентифицирана главна звезда, много вероятно от куп 47 Туканае.

РЕЗЮМЕ. Наблюдение при свободно падане. Никаква планета наблизо. Главна звезда А6 много ярка и гореща на разстояние приблизително 3,3 астрономически единици.

Чрез маскиране на главната звезда са получени великолепни кадри на може би двеста или триста съседни звезди с видима звездна величина от 2 до 7. Не са открити никакви артефакти, сигнали, нито планети или астероиди, на които може да се кацне.

Престой на станция по орбита само три часа поради силна радиация от звезда А6. Лара и Евелин Конйечни сериозно заболели по време на връщането, очевидно от радиационно облъчване, но вече здрави. Не са донесени никакви артефакти или образци.

———————————————

Единственото, което видяхме на екрана на пиезовизията, беше как шлепът бе дръпнат рязко, после всичко изчезна.

Никога не се завърна. При повторното разглеждане на забавени кадри видяхме онова, което се бе случило още в самото начало: въжето бе разсякло кораба като твърдо сварено яйце. Хората в него никога не можаха да научат какво им се бе случило. Корпорацията и досега предлага онези десет милиона, но вече никой не желае да повтори опита.

Шики ми изнесе учтиво едно укорителна лекция, но кратката бележка по пиезофона от мистър Хсиен беше наистина ужасна. Все пак най-лошото ми се размина, останах на работа. След ден-два Шики отново започна да ни разрешава да се чупим.

По-голямата част от времето бях с Клара.

Много пъти си уреждахме срещи в нейното легло и много рядко за по един час, в моето. Всяка нощ спяхме заедно. Може би ще си помислите, че ни е омръзнало. Нищо подобно! След известно време започнах да се питам за какво правим любов: за удоволствие, или за да избягаме от размисъл върху собственото ни „аз“. След секса лежах на кревата и наблюдавах Клара, обърната по корем, със затворени очи дори и ако само две минутки по-късно трябваше да излизаме. Мислех си как добре познавах всеки сантиметър от нейното тяло. Обичах да усещам похотливата й миризма и да мечтая — о, как обичах да мечтая! Мечтаех си за неща, които дори не смеех да изрека на глас: за един апартамент под Големия балон с Клара, за един бокс във венериански тунел с Клара, дори за живот в мините за храна на Земята с Клара. Предполагам, че бях влюбен. А след това, докато продължавах да я наблюдавам, чувствах, че нещо в мен се променя и онова, което виждах, беше обикновено човешко същество като самия мен, само че жена: една страхливка, която не се решава да използва най-големия шанс, който човек може да има през своя живот.

Когато не бяхме в леглото, се разхождахме из Гейтуей. Не, това не бяха срещи. Обикновени разходки. Рядко ходехме в „Синия ад“ или на холокино, дори рядко се хранехме навън. Клара го правеше. Тя можеше да си го позволи, но аз не можех. Аз се хранех най-често в стола на Корпорацията срещу дневната такса, която включваше и храна. Не че Клара имаше нещо против да плаща сметките и на двама ни, но не можеше да се каже и че има голямо желание за това. Бяха се оформили различни групи, към които можехме да се присъединим и ние: за игра на карти или някакъв друг вид игри; за народни танци; на любителите на хубава музика; дискусионни групи. Участието в тях беше безплатно, а понякога дори и интересно.