Фредерик Пол - Гейтуей I

— Аа-а — казах аз, — сега точно смятам да пропусна шанса си. Сес, ти си втори номер. Можеш да теглиш.

— Три-едно-нула-девет — прочете припряно той. На неотдавна проведено семейно съвещание Форхандови бяха взели единодушно решение да пътуват. — Благодаря ти. Боб.

Отговорих с великодушен пиянски жест. Всъщност нямаше за какво да ми благодари. Полетът беше с едноместен кораб, а аз за нищо на света не бих пътувал с такъв. Все по тази причина на монитора нямаше нито един курс, който да ми хареса. Усмихнах се на Клара и й намигнах. Остана сериозна, но и тя ми намигна. Бе разбрала, че всичко ми е ясно: тези полети бяха изостанали. Никой не искаше да ги вземе. Най-добрите се разграбваха още с обявяването от току-що завърнали се постоянни екипажи.

Шери трябваше да тегли пета и когато дойде нейния ред, тя се обърна към мен:

— Смятам да приема триместния, ако успея да намеря екипаж за него. Какво ще кажеш. Боб? Искаш ли да дойдеш с мен?

Изхихиках и отвърнах:

— Шери, никой от онези, които са се върнали, не го иска. Това е брониран кораб и не се знае къде по дяволите може да те откара. Освен това на командния панел има прекалено много зелено, а това не ми харесва. (Всъщност, разбира се, никой не знаеше какво означават цветовете, но в училището имаше такова суеверие, че много зелено означава свръхопасна мисия.)

———————————————

ЖИЛЕТ, РОНАЛД К., излетял миналата година. Ако някой знае нещо за него, моля да се обади на съпругата му, Анабел, Канадско посолство, Тарзис, Марс. Добро възнаграждение.

ПИЛОТИ НА РЕДОВНИ ЛИНИИ използвайте рационално парите си, докато сте на полет. Инвестирайте в съвместни фондове, акции, земя и други подходящи капиталовложения. Умерена консултантска тарифа.(тел. 88–301)

ПОРНОДИСКОВЕ за вашите продължителни, самотни пътувания. 50 часа, 500 дол. Търсят се също модели. Всички, които се интересуват или искат да направят поръчка, да позвънят на 87–108.

———————————————

— Това е единственият свободен триместен, пък и има премия — каза тя.

— Без мен, скъпа. Попитай Клара. Тя е печена и аз високо ценя нейното мнение.

— Теб питам. Боб.

— Не. Ще почакам нещо по-добро.

— Аз пък няма да чакам. Вече говорих с Уила Форхед и тя е съгласна. В най-лошия случай ще намерим някой друг — каза тя, като погледна към финландчето, а след това с пиянска усмивка отново погледна към монитора с полетите. — Бяхме си обещали да летим заедно, Боб.

Поклатих отрицателно с глава.

— Тогава остани да гниеш тук с приятелката си — избухна тя. — И тя е страхливка като теб.

Зорките ми вътрешни очи погледнаха Клара и по замръзналото, неподвижно изражение на лицето й изведнъж разбрах, че Шери беше права. Клара беше като мен. И двамата се страхувахме да заминем.

— Зигфрид, страхувам се, че от този сеанс няма да има голяма полза. Съвсем съм изтощен. Сексуално, ако можеш да ме разбереш какво искам да кажа.

— Естествено, че разбирам, Боб.

— Нямам кой знае какво за разказване.

— Спомняш ли си някой сън, Боб?

Поразмърдах се върху кушетката. Случайно си спомних един-два. Отговорих му:

— Не. — Зигфрид непрекъснато ме кара да му разказвам сънищата си. Това не ми харесва.

Когато най-напред ме помоли, му казах, че рядко сънувам, но той търпеливо ми обясни:

— Мисля, че знаеш Боб, че всеки сънува. Може да не си спомняш, когато се събудиш, но ако се постараеш, ще си спомниш.

— Не, не мога. Ти можеш. Ти си машина.

— Зная, че съм машина, Боб, но сега говорим за теб. Съгласен ли си да направим един опит?

— Може би.

— Не труден. Сложи до леглото си молив и лист хартия. Сутрин, като се събудиш, най-напред запиши каквото си спомняш.

— Но понякога не мога да си спомня абсолютно нищо.

— Мисля, че си заслужава да опиташ. Боб.

Послушах го. И знаете ли? Започнах наистина да си спомням. Отначало само малка част от съня. Записвах си и разказвах на Зигфрид, а той беше много щастлив. Просто обича сънища.

Аз специално не виждах голяма полза от това… Е, в началото. Но после стана нещо, което ме накара да повярвам.

Една сутрин се събудих след един сън, който беше толкова неприятен и толкова реален, че за момент са запитах дали е сън или действителност и толкова ужасен, че не смеех да повярвам, че е било само сън. Толкова силно ме бе потресъл. Започнах бързо да записвам всички подробности, които си спомних. Тогава иззвъня пиезофона. Станах и отговорих. И знаете ли, в момента, в който вдигнах слушалката, го забравих. Целия! Нищо не можех да си спомня от него. Докато не погледнах написаното и тогава отново си го спомних.