Фредерик Пол - Гейтуей I

— Предполагам, че казаното дотук е вярно — отбелязвам малко колебливо. Разбира се, на практика не е необходимо тя да помни всичко това. При нужда може да прочете инструкциите върху опаковките, или да прослуша лентите от курса. Най-добре е обаче, ако лети с някой, който е летял и има опит. Съществува обаче опасност да се случи нещо непредвидено и тогава тя ще трябва да разчита на собствените си знания, да не говорим за това, че й предстоеше един последен изпит.

———————————————

1. Следните длъжностни лица и екипажи имат временно назначение да патрулират и извършват проверка, с цел предотвратяване на контрабанда:

ЛИНКО, Тина

МАСКО, Кажимир Дж.

МИРАЧИ, Йори С.

2. 24-часово назначение от Гейтуей да извършват разследване и разпит имат длъжностните лица и бригада:

ГАРИСОН, Кейти В.

ХАРВИ.Айвън

ХЛЕБ, Карли Т.

ХОЛ, Уилям Ф. младши

3. Предупреждават се всички длъжностни лица и бригади да избягват всякакви спорове с длъжностни лица и бригади от други патрулиращи съдове, независимо от националността и обстоятелствата, и да не разгласяват каквато и да било секретна информация. Нарушенията ще се наказват с пълно лишаване от правото за напускане на Гейтуей, както и с други наказания, например даване под съд.

4. Временното дежурство на Гейтуей е привилегия, а не право. Ако желаете да го получите, трябва най-напред да го заслужите.

Командир КАПИТАН ЮСС МЯГЕЗ

———————————————

— Какво още, Шери?

— Обичайното, Боб. Трябва ли да минем по целия конспект? Добре. Радиотелефон, резервно електрозахранване, комплект геоложки инструменти, храна за десет дни — и, не, нищо намерено на планетата не се яде, та дори и ако до самия кораб има хамбургер от „Мак Доналдс“. И допълнително червило и дамски превръзки.

Чакам. Тя ми се усмихва мило и също чака.

— А нещо за оръжието?

— Оръжие?

— Да, дявол да те вземе. Ако условията са близки до нормалните на земята, каква е вероятността да има живот?

— О, да. Чакай да помисля. Е, разбира се, ако ми е необходимо, ще взема. Да, един момент, най-напред, докато съм в орбита, ще проверя със спектрометър за метан. Ако няма следи от метан, значи няма живот и няма от какво да се безпокоя.

— Няма бозайници и следователно няма защо да се страхуваш, така ли? Но ако има инсекти, или влечуги или длуглачи…

— Длуглачи ли? Това пък какво е?

— Дума, с която искам да ти кажа, че може да има такъв вид живи същества, за които никога не сме чували, от стомаха на които не се отделя метан, но които ядат хора.

— О-о, разбирам. Добре. Ще взема револвер и двайсет патрона. Казвай следващия въпрос.

И така продължаваме по конспекта. Когато в началото започнахме да се препитваме и стигахме до такъв момент Шери обикновено казваше: „О, няма защо да се безпокоя, защото ти ще бъдеш до мен“, или „Целуни ме, глупчо“. Скоро обаче престанахме с това.

Въпреки това всичките се дипломирахме. Направихме си абитуриентска вечер: Шери и аз, семейство Форханд, останалите, с които пристигнахме заедно от Земята, както и шест-седем други, дошли от различни места. Не поканихме външни хора освен учителите, но те не бяха външни. Дойдоха до един, за да ни пожелаят успех. Клара закъсня, целуна всички подред, мъже и жени, дори и онова финландско момче с непонятния език, който получи всички инструкции на магнитна лента. Това момче щеше да си има проблеми. Администрацията на Гейтуей имаше ленти с инструкции на всички езици, но ако нямаха точния диалект, правеха презапис чрез транслаторна програма на най-близкия аналог. За участие в курса това беше добро решение, но по-късно започваха проблемите. Човек, чийто език никой не разбира, трудно можеше да намери екипаж, който да го приеме. Тази езикова бариера не му позволяваше да научи друг език, тъй като на Гейтуей нямаше жив човек, който да говори финландски.

Бяхме се разпрострели в тунела на разстояние три врати в двете посоки от тази на Шери, Форханд и моята. Танцувахме и пяхме до късно през нощта — докато някои от нас не почнаха да падат от умора. След това включихме монитора на пиезовизията, за да видим какви полети бяха обявени. Препили и препушили размесихме картите и теглихме чоп кой да избира пръв. Спечелих аз.

Нещо прещрака в главата ми. Не, не бях изтрезнял. Съвсем не. Бях все още развеселен, разгорещен, открит за всякакви човешки възприятия. Но част от ума ми се проясни, чифт прозорливи очи се взряха в бъдещето и взеха решение.