Фредерик Пол - Гейтуей I

— А, да, мистър Бродхед? Спомням си.

— Тягостна работа, нали? — казах аз, колкото да не мълча.

Предполагам, че беше пил достатъчно много, за да си направи труда да ми отговори.

— Вижте, Бродхед — започна той надълго и нашироко, — техническото описание на тази част от нашата работа е „претърсване и регистриране“. Не винаги е толкова лошо. Например не след дълго вие също ще излезете и когато се върнете, аз или някой от моите колеги ще извърши такова претърсване, мистър Бродхед. Ще обърна обратно джобовете ви, ще претегля, ще измеря и ще фотографирам всичко на вашия кораб. Това се прави, за да се гарантира, че не криете нещо ценно, което по-късно ще изнесете от Гейтуей, без да сте заплатили дължимото на Корпорацията. След това аз ще опиша всичко, което съм намерил. Ако не съм намерил нищо, във формуляра ще запиша „нищо“. После друг, произволно избран човек от друг стражеви кораб ще извърши съвсем същата процедура. Така че, в нещата ви ще се ровичкат двама души.

— Не звучи много приятно, но пък и не чак толкова лошо, колкото си мислех отначало — отбелязах аз.

Усмихна се. На лицето му грейнаха бели, много дребни зъби.

— Когато изследователят, когото трябва да претърсвам, е Шери или Клара не е лошо, даже никак не е лошо. Може дори да се каже, че е приятно. Да претърсвам мъже обаче не ми е много интересно. Особено пък ако са мъртви. Били ли сте някога сред пет човешки трупа, стоели небалсамирани три месеца? Надявам се това никога да не се повтори.

Дойде Шери и го покани отново да танцуват. Празненството продължаваше.

Оказа се, че постоянно имало такива сбирки, само че ние, зайците, все още не се бяхме включили в мрежата. С наближаване на края на нашето обучение имахме все повече познати и все по-често участвахме в празненства. Празненства се правеха не само при излитане, правеха се и при завръщане, само че те бяха по-малко от първите. Дори и когато екипажите се завръщаха, не винаги имаха основание да празнуват. Понякога бяха пътували толкова дълго, че бяха загубили контакт с всичките си приятели. Друг път, когато наистина бяха извадили голям късмет и бяха намерили нещо много ценно, те не искаха нищо; вземаха си възнаграждението, напускаха Гейтуей и поемаха обратния път към дома. Разбира се, имаше и случаи, когато те просто не можеха да участват в празненство, защото в интензивното отделение на болница „Крайна“ те бяха забранени.

Но животът ни не се състоеше само в ходене на празненства. Задължени бяхме и да учим. В края на курса трябваше да положим изпити по управление на кораб, оценяване на стойността на находки и техника на оцеляване. Не може да се каже, че бях много добре подготвен за тези изпити, но Шери беше съвсем зле. Тя се справи добре с изпита по управление, имаше набито око, което много й помогна в оценяване на стойността на онова, което може да се намери при бъдещи изследвания, но курсът по оцеляване така и не успя да проумее.

Подготовката за последния изпит беше истинско мъчение.

— Добре — казвах аз, — това е една звезда от клас F с планета с гравитация на повърхността 0,8, парциално налягане на кислорода 130 мили бара, средна температура на екватора плюс четирийсет градуса по Целзий. Какво трябва да облечеш, ако си на празненство?

Отговори ми леко обидена:

— Въпросът ти е много лесен. Практически това е Земята.

— Тогава какъв е отговорът, Шери? — настоявах аз.

Тя се почеса замислено по корема, после ме погледна нетърпеливо и каза:

— Нищо. Искам да кажа, че ще се спусна със скафандър, но след като стъпя на повърхността, ще се съблека по бикини.

— Глупачка! Само след дванайсет часа ще си мъртва. Нормални земни условия означава, че съществува голяма вероятност за нормален земен тип биология, което пък означава съществуване на патогенни микроорганизми, които могат да те довършат.

— Добре, де — тя превива виновно рамене, — няма да излизам от скафандъра, докато не извърша патогенна проба.

— Как се прави такава проба?

— Със скапания комплект за тестване, глупако! — избухва тя, преди да мога да кажа нещо. — Искам да кажа, чакай да си помисля. Изваждам от фризера базовите дискове за метаболизъм и ги активирам. Оставам в орбита двайсет и четири часа, за да могат пробите да узреят, след това слизам на повърхността, излагам ги на открито и отчитам с моя апарат С-44.

— Със С-33. Няма апарат С-44.

— Добре, де, С-33. После вземам комплект допълнителни инжекции, така че ако има и най-малка вероятност от наличие на микроорганизми, да мога да си сложа инжекция за временен имунитет.