Фредерик Пол - Гейтуей I

Това обаче не се е отразило неблагоприятно върху портфейла на екипажа, който открил мястото. Те получават лицензионни възнаграждения за всичко, което ще открият на Гейтуей Две следващите изследователи. Не зная колко са натрупали досега, но сигурно не е по-малко от няколко десетки милиона на човек. А може и стотици? Затова няма полза да се пътува по редовна линия. Шансът да се намери нещо при тези полети не е особено голям, а отгоре на всичко трябва и да се дели.

И така с петдневните си познания от курса ние обсъждахме изложените в списъка предстоящи полети. Обърнахме се за съвет към Клара Моинлин. Все пак тя е летяла вече два пъти. Стиснала устни, тя прегледа списъка с полети и имена.

— Тери Якамора е свестен тип — отбеляза тя. — Не съм много сигурна за Пардук, но мисля, че си заслужава да се опита. Полетът на Дорлеан не струва. Вярно, че премията е един милион долара, но се премълчава, че корабът е с нестандартно контролно табло. Експертите на Корпорацията са вградили един компютър, който според тях трябва да е по-добър от хичиянския селектор на курс, но аз не им вярвам. И, разбира се, при никакви обстоятелства не бих ви препоръчала едноместен.

Луис Форханд попита:

— Вие лично, ако трябва да избирате, на кой бихте се спряла?

Клара смръщи замислено вежди, почеса се по челото и отговори:

— Може би с Тери. Или някой друг. Но засега нямам намерение да пътувам.

Исках да я попитам защо, но тя се отдалечи от екрана и каза;

— А сега, юнаци, да започваме упражнения. Запомнете: отваряне, пишкане, надолу затваряне, изчакване, докато изброите до десет, и повторно отваряне за акане.

Реших да отпразнувам завършването на едноседмично обучение по управление на кораб, като почерпя Дейн Мечников с едно питие. Първоначално мислех да купя едно питие на Шери и да го изпием в леглото, но нея я нямаше и реших да почерпя Дейн. Набрах кода на пиезофона и се свързах с Мечников.

Предложението ми го изненада.

— Благодаря — отговори той, а след това продължи. — Слушай, помогни ми да пренесем един багаж и тогава аз ще черпя.

Отидох при него — един хоризонт под „Неподготвени“. Боксът му не беше много по-голям от моя и, като се изключат няколкото добре напълнени огромни сакове, беше съвсем гол. Погледна ме почти дружелюбно.

— Сега вече си изследовател — изсумтя той.

— Още не. Трябва да изкарам още два курса.

— Виждаш ме за последно. Утре заминавам с Тери Якамора.

Изненадах се.

— Не се ли върна преди десетина дни?

— С висене тук пари не се правят. Чаках само подходящ екип. Ще дойдеш ли на прощалното тържество? В жилището на Тери. В 20,00 часа.

— Чудесно — отговорих аз на поканата. — Мога ли да доведа и Шери?

— О, разбира се. Мисля, че тя и без друго ще дойде. Ако не възразяваш, там можеш да ме черпиш едно питие. Сега ми помогни с този багаж.

Беше събрал изненадващо много предмети. Просто не можех да разбера как бе успял да побере всичко това в такава малка стая: три големи чанти, натъпкани догоре с холодискове и холовидео, книги и магнитни ленти със записи на книги. Взех саковете. На Земята едва ли бих могъл да ги повдигна — вероятно щяха да тежат по шейсет килограма, но на Гейтуей това не беше проблем. Можех да ги тегля като на буксир по коридорите и да ги вкарам в проходната шахта. Никак не беше трудно. Всъщност трябваше да се справям само с обемиста маса, докато на Мечников му се налагаше да носи предмети с необичайна форма и при това чупливи. Пренасянето ни отне почти един час. Багажа занесохме на един участък на астероида, който не бях виждал по-рано. Там една възрастна пакистанка го прие, даде на Мечников някаква разписка и го помъкна по един коридор, гъсто обрасъл с лози.

— Ох — изсумтя той, — благодаря.

— Няма защо. — Тръгнахме обратно към проходната шахта.

По пътя разговаряхме — нещо необичайно за Мечников. Предполагам, че бе израз на благодарност. Попита ме:

— Как намираш курса?

— Искаш да кажеш, че съм го завършил, а все още не умея да летя с тези кораби?

— Е, разбира се, че не умееш да летиш — отговори той раздразнено. — Целта на курса не е такава. Той дава само обща представа. Практиката ще те научи. Всъщност трудно е само с обслужващия модул. За всеки случай си получил касети със запис от курса, нали?

— О, да. — Имах шест такива касети. При завършване на едномесечния курс всеки от нас получи комплект касети. В тях беше записано всичко казано на лекциите плюс редица допълнителни неща по управлението, които Корпорацията може би бе въвела на борда на хичиянския кораб, а може би предвиждаше да въведе.