Фредерик Пол - Гейтуей II

Осъзнаването на действителността ми донесе колкото облекчение, толкова и болезнено, неутолимо чувство за загуба.

Зифрид фон Шринк никога не ми каза как да се освободя от чувството за двойнственост (или вина). Той ми каза как да се справям с тях. Рецептата е главно човек да се остави да ги почувства. Рано или късно те сами ще отзвучат. (Според него.) Най-малкото няма да са парализиращи. Така че докато оставях тази раздвоеност да догори и се превърне в пепел, аз се разхождах покрай водата, радвах се на въздуха, който бълбукаше изпод тръбите, и гледах горделиво към къщата, в която живеех и крилото, в което моята, от известно време платонична жена, се чувства добре и си почива. Каквото и да вършеше, не го вършеше сама. На два пъти такси докарваше някого от спирката на метрото. И двамата докарани бяха жени; сега отново пристигна едно такси и от него излезе мъж, който се оглеждаше доста неуверено, докато таксито обърна и се понесе към следващото повикване. Нещо се усъмних, че този мъж не търси Еси; но не можех да измисля никаква причина, поради която да търси мен, или най-малкото, ако имаше да урежда нещо с мен, защо не се бе свързал с Хариет. Така че бях много изненадан, когато високоговорителната тръба под стрехата се извъртя към мен, а гласът на Хариет каза:

— Робин? Тук е някой си мистър Хагенбуш. Мисля, че трябва да го приемеш.

Беше много необичайно за Хариет. Обаче обикновено тя беше права, така че тръгнах през моравата, изплакнах босите си крака под френските прозорци и поканих мъжа в кабинета. Беше доста възрастен човек, с розови бузи, плешив, с елегантни бакембарди и изискан американски акцент — не такъв, какъвто обикновено имат родените в Съединените Щати.

— Благодаря ви много, че ме приехте, мистър Бродхед — каза той и ми подаде визитната си картичка, на която пишеше: Herr Doktor Advokat Wm.J.A. Hagenbush

— Аз съм адвокат на Петер Хертер — каза той. — Пристигнах тази сутрин от Франкфурт, защото искам да сключа с вас едно споразумение.

Колко странно от негова страна, помислих си аз; да идва лично, за да прави бизнес! Но ако Хариет иска да се срещна с тази стара отрепка, сигурно се е консултирала с моята юридическа програма, така че попитах:

— Какво споразумение?

Той чакаше да го поканя да седне. Поканих го. Предполагах, че очакваше също да поръчам кафе или коняк за двама ни, но не изпитвах особено желание за такова нещо. Той свали черните си ръкавици от ярешка кожа погледна перлените си нокти и каза:

— Моят клиент иска да му бъдат изплатени 250 000 000 долара в специални сметки плюс гаранция срещу всякакви преследвания. Вчера получих кодирано съобщение.

Изсмях се на глас.

— Господи, Хагенбуш, защо ми казваш това? Та аз нямам толкова много пари.

— Не, нямате — съгласи се той. — Освен вашите инвестиции в консорциума Хертер-Хол и някои акции в рибната ферма, вие имате само няколко жилищни къщи и лично имущество. Мисля, че бихте могли да съберете шест или седем милиона, без да се сметнат инвестициите Хертер-Хол. Точно сега един Господ знае колко биха стрували те, като се има предвид всичко.

Облегнах се и го погледнах.

— Ти знаеш, че съм се освободил от акциите си в туризма. Така че, значи си проверил. Само забравяш мините за храна.

— Не, не съм, мистър Бродхед. Мисля, че тези акции ще бъдат продадени днес следобед.

Никак не ми беше приятно да разбера, че той познаваше финансовото ми състояние по-добре от самия мен. Значи Мортън е трябвало да продаде и тях! Точно тогава нямах време да помисля какво означава това, защото Хагенбуш поглади бакенбардите си и продължи:

— Положението е такова, мистър Бродхед. Казах на моя клиент, че споразумение, постигнато чрез принуда, не може да има законна сила. Ето защо той вече няма никакви надежди да постигне споразумение с „Гейтуей Корпорейшън“ или дори с вашия концерн. Затова получих нови инструкции: да осъществя незабавно получаване на споменатата сума: да я вложа в тайни банкови сметки на негово име, да му ги съобщя когато, и ако се завърне.

— Един такъв шантаж няма да се хареса на Гейтуей — отбелязах аз. — И все пак те може да нямат друг избор.

— Наистина нямат — съгласи се той. — Онова, което не е точно в плана на мистър Хертер е, че той не може да се изпълни. Сигурен съм, че те ще дадат тази сума. Сигурен съм също, че връзките ни ще бъдат подслушвани, а моите офиси наблюдавани и че министерствата на правосъдието на всички страни, които имат дял в Гейтуей, ще повдигнат обвинения срещу мистър Хертър, когато той се завърне. Те ще намерят парите и ще ги изземат. Те анулираха предишния договор на мистър Хертер поради неспазването му от негова страна. И те ще го пъхнат — най-после — в затвора.