Фредерик Пол - Гейтуей II

Така че единственото, което правех, беше да играя много шах с нашия бордови компютър.

Няма кой знае каква работа по пътя към облака Оорт, освен игра на шах, пък и това е един добър начин да стоя настрана от войната, която непрекъснато избухва между двете жени на нашия малък кораб. Ако се наложи, мога да понасям моя тъст. През по-голяма част от времето той не общува с никого, доколкото това е възможно в едно пространство от четиристотин кубически метра. Но не винаги мога да понасям лудите му дъщери, макар да ги обичам.

Всичко това щеше по-лесно да се понася, ако имахме малко по-голямо пространство, казвах си аз, но когато сте на космически кораб, няма начин да излезете навън и се разходите малко на хлад. Наистина от време на време извършвах по едно кратко излизане в открития Космос да проверя страничните товарни двигатели и тогава можех да погледам наоколо — Слънцето все още беше най-ярката звезда в своето съзвездие, но само толкоз; Сириус, точно пред нас, беше по-ярка, както и Алфа Кентавър, разположена под еклиптиката и встрани. Но това продължаваше само един час, след което отново трябваше да се връщам в кораба. А той не беше луксозен. Човешко творение, антика, космически кораб, който не беше планиран за полети по-дълги от шест месеца и в който ние трябваше да прекараме три и половина години. Боже Господи! Сигурно сме били луди, когато приехме тези условия. Каква полза от двата милиона долара, когато докато ги спечелиш може и да полудееш?

Много по-лесно се справяше с положението нашият бордови мозък. Когато играех шах с нея, надвесен над операторския пулт с големите слушалки на ушите си, можех напълно да се изолирам от Ларви и Джанин. Този мозък се казваше Вера — едно име, което му бях дал аз и което нямаше нищо общо с неговия пол. Както впрочем и с честността, защото й бях написал такива команди, че да може понякога да се шегува с мен. Когато Вера беше свързана с големите компютри, разположени на орбита или на Земята, тя беше много, много интелигентна. Но сега Вера не можеше да провежда такива разговори, тъй като от изпращането на едно съобщение до получаването на отговор изминаваха 25 дни; а когато не можеше да се свърже с големите компютри, Вера беше прекалено тъпа…

— Пешка на Е4, Вера.

— Благодаря… — Продължителна пауза, докато проверява моите параметри, за да е сигурна с кого говори и какво се очаква от нея. — …Пол. Офицер взима кон.

Можех да я спукам на шах, ако играеше честно. Как ме мамеше ли? Ами след като печелех може би двеста партии, тя печелеше една. После аз печелех около петдесет, тя печелеше една, и после още една и през следващите двайсет партии сме приблизително наравно, и после тя започва да ме бие всяка партия. Докато накрая разбрах какво прави. Вера предаваше позициите и плановете на големите компютри на Земята и после, когато прекъснехме партията, както правехме понякога, тъй като Пейтър или някоя от жените ме откъсваше от дъската, тя имаше време да получи бележки по нейните планове и предложения за подобряване на стратегията. Големите машини казваха на Вера предложения за моите стратегии и как да им се противопостави. И когато предположенията на наземната Вера бяха верни, бордовата Вера ме побеждаваше. Никога не си направих труда да я накарам да спре с тези измами. Просто престанах да прекъсвам партиите, а по-късно вече се бяхме отдалечили толкова много, че вече нямаше време да получи помощ от Земята и аз продължих да печеля всяка партия.

Партиите на шах бяха единствените игри, които спечелих през тези три и половина години. Нямаше начин да спечеля нещо от голямата игра, която се играеше между моята жена Ларви и нейната четиринайсетгодишна природена похотлива сестра Джанин. Разликата във възрастта между двете беше много голяма и Ларви се опитваше да се държи като майка с Джанин, а Джанин, в отговор на грижите, се опитваше да се държи с нея като с враг. И успяваше. Вината за това не беше само на Джанин. Ларви удряше няколко питиета — това за нея беше начин да преодолее скуката — и тогава откриваше, че Джанин й е използувала четката за зъби, или че с неохота е изпълнила онова, което й е казано, почистила е масата преди да започне да мирише, но не е сложила остатъците в апарата за рециклиране. Тогава двете пламваха. От време на време провеждаха ритуални изпълнения на женски разговори, изпъстрени с избухвания…

— Аз наистина харесвам сините ти чорапогащи, Джанин. Искаш ли да ти хвана бримката?

— Добре, значи съм започнала да надебелявам, това ли искаш да кажеш? Все пак е по-добре, отколкото през цялото време да пия до оглупяване! — После отново настъпва спокойствие и аз се връщам към Вера, за да продължим партията. Всеки път, когато се опитвах да се намеся, успявах моментално да ги накарам да се обединят срещу мен: „Скапано мъжко шовинистко прасе, защо не отидеш да почистиш кухнята?“