Фредерик Пол - Гейтуей II

Най-странното беше, че обичах и двете. По различен начин, разбира се, макар че ми беше трудно да обясня това на Джанин.

Когато се записахме да участваме в тази мисия, ни казаха какво ни очаква. Освен редовните психиатрични инструкции за продължителни полети и четиримата преминахме дванайсет часа сеанси върху проблемите, с които щяхме да се сблъскаме по време на полета, но единствената препоръка на психиатъра се свеждаше до „направете всичко, което ви е възможно“. Оказа се, че по време на процеса на сплотяване на семейството аз ще трябва да се науча да поема задълженията на главата на семейството. Пейтър беше много стар, за да изпълнява тези задължения, макар че беше биологически баща. Ларви не беше привързана към семейния живот — нещо, което може да се очаква от един бивш пилот на Гейтуей. Ето защо опираше до мен; по този въпрос психоаналитикът беше много ясен. Само че не каза как да го постигна.

И така, аз бях четирийсет и една годишен, на няколко зилиона километра от Земята, настрани от орбитата на Плутон, на около петнайсет градуса от равнината на еклиптиката и се опитвах да не правя любов с моята балдъза, да постигна мир със съпругата си, да поддържам примирие с тъста си. С тези мисли заспивах (всеки път, когато ми се разрешаваше да спя), за да остана жив още един ден. За отклоняване на мисълта си от тях се опитвах да мисля за двата милиона долара, които щеше да получи всеки от нас при завършване на мисията. Ако това не помогнеше, се опитвах да мисля за важността на нашата мисия — не само за нас, а за всеки жив човек. Това беше реалност. Ако се осъществеше, тя щеше да спаси по-голяма част от човешката раса от гладна смърт.

Очевидно тази мисия беше важна. Понякога тя дори наистина изглеждаше важна. Но именно човешката раса ни бе натъпкала, изглежда завинаги, в този миризлив концентрационен лагер; а имаше моменти, когато… знаете ли?… сякаш се надявах, че тази раса ще умре от глад.

Ден 1283. Тъкмо ставах, когато чух Вера да бибипка и пращи, както правеше обикновено, когато постъпваше съобщение за действие. Свалих ципа на ограничаващото одеало и се измъкнах от нашата ниша, но старият Пейтър вече се беше надвесил над принтера.

Той кълнеше с пискливия си глас. „Дявол да го вземе. Трябва да променим курса.“ Хванах се за един парапет и се надвесих над екрана, но Джанин, заета с разглеждане на акнето си в огледалото на стената, ме изпревари. Тя пъхна главата си пред лицето на Пейтър, прочете съобщението и се отдръпна пренебрежително. Пейтър зяпна от учудване, а после попита сърдито:

— Теб това не те ли интересува?

Джанин леко вдигна рамене, без да го погледне.

Ларви излизаше от нишата след мен, като в същото време закопчаваше ципа на кухненската си роба.

— Остави я на мира, папа — каза тя. — Пол, иди си облечи някаква дреха. — Наистина по-добре беше да се облека, пък и освен това беше права. Най-добрия начин да избегнеш неприятностите с Джанин беше да се държиш като истински пуритан. Когато успях най-после да намеря гащите си в омотаните на топка одеала, Ларви вече бе прочела съобщението. И напълно основателно — тя беше нашият пилот. После вдигна глава, като се усмихваше.

— Пол, през следващите единайсет часа трябва да направим корекция на курса и може би тя ще бъде последната! Пълно обръщане — съобщи тя на Пейтър, който все още стоеше наведен над терминала, после седна и започна да прави изчисленията на клавиатурата на Вера. Когато се появиха траекториите, Ларви натисна един бутон, получи потвърждение и съобщи: — Седемдесет и три часа и осем минути до кацане!

— И сам можех да направя това — оплака се баща й.

— Не се мръщи, папа! След три дни пристигаме. Струва ми се, че след като се обърнем, ще можем да го видим на огледалните рефлектори!

Джанин, заела се отново с пъпчиците на лицето си, подхвърли през рамо:

— Щяхме да го видим още преди месеци, ако някой не беше счупил големия рефлектор.

— Джанин! — Ларви умееше да се владее отлично. Този път успя да запази самообладание и отбеляза напълно основателно: — Не мислиш ли, че това е по-скоро повод за празнуване, а не за спорове?

— Разбира се, Ларви. Предлагам всичките да пийнем… ти също.

Докато закопчавах шортите си, бързо се измъкнах от нищата… Знаех продължението на този сценарий.

— Ракетите с химическо гориво ли смяташ да използуваш, Ларви? — запитах аз. — Правилно, тогава двамата с Джанин трябва да излезем и проверим страничните товарни двигатели. Защо не пийнем след като се върнем?