Фредерик Пол - Гейтуей II

А времето минавало.

Всеки удар на двойното сърце на Капитана се равнявало на половин ден във вселената отвън. Когато шумерите слезли от планините и създали града на персийското плато, Капитанът бил поканен да участвува в предстоящия годишен разговор. Докато преглеждал списъка на гостите, Саргон 34 34 Крал на Асирия, умрял през 705 г. пр.н.е. (Бел.прев.) построил една империя. Докато въвеждал команди в програмата на машините си за срещата, малките, треперещи хора изсекли син камък под формата на паметник, за да оформят Стоунхендж. Колумб открил Америка, докато Капитанът се ядосвал с направени в последната минута промени в срещата; той завършил вечерята си, докато първите човешки ракети се клатушкали в орбита и решил да протегне краката си, преди да се оттегли на почивка, когато един човек-изследовател, със затаен дъх от изненада, влязъл в първите хичиянски тунели на Венера. Той спал през времето, когато Робин Бродхед пораснал, изкарал пубертета, отпътувал на Гейтуей и оттам извършил своите полети; спал, когато бил открит Заводът за храна и било взето решение за неговото изследване. Капитанът бил в просъница, когато групата Хертер-Хол започнала четиригодишния си полет и отново заспал — за него това било по-малко от времето, еквивалентно на един час — по време на целия им уморителен полет. След всичко това Капитанът все още бил относително млад. Той имал пред себе си еквивалента на десет години активен, енергичен живот — или онова, което във Вселената отвън би изглеждало като четвърт милион години.

Целта на юбилейната среща била да се разгледа хичиянското решение за оттегляне в една черна дупка и да се обсъди какво друго може да се направи.

Срещата била кратка. Всички хичиянски срещи били кратки, когато не били тържествени или удължени просто заради самото удоволствие от тях; дискусиите, провеждани с помощта на машини-посредници, спестявали толкова много време, че съдбата на Света можела да се реши за минутки.

Били решени много неща. Имало тревожни новини. Звездата от F-тип, която включили малко колебливо в тяхното гнездо, показвала признаци на крайна нестабилност. Не съществувала непосредствена опасност. Но било добре да не се намира в близко съседство. Някои от новините били неприятни, но очаквани. Последният пристигнал отвън кораб не показвал следи от зараждане на друга космическа цивилизация. Това било очаквано и оставено без внимание. Най-сериозните теоретически анализи показвали, че теорията на осцилиращите вселени била правилна и че наистина хипотезата на принципа на Мах (те не я наричали с това име), която показвала, че в една ранна точка на Големия взрив безразмерните числа могат да бъдат променени, е вярна. Накрая, била открита дискусия по решението този път да се разположат отвън, така че времето да минава четирийсет хиляди пъти по-бързо, отколкото в тяхната затворена сфера. Било ли достатъчно това отношение от 40000 към 1, за да спечелят? То можело да бъде направено по-голямо — толкова голямо, колкото искат — просто чрез намаляване на размерите на дупката и, може би, в същото време изключвайки тази неприятна звезда F. Било разпоредено да се проведат изследвания. Били разменени поздравления. Срещата приключила.

Капитанът, след като свършил с задълженията си, отново излязъл на повърхността да се разходи.

Било ден. Прозрачните паравани били затъмнени. Въпреки това, петнайсет или двайсет ярки звезди светели на синьо-зеленото небе, дразнейки своето слънце. Капитанът широко се прозинал, помислил да закуси, но решил вместо това да си почине. Той седнал сънливо под светлокафявото слънце, като си мислел за срещата и всичко свързано с нея. Сходството между хичиянци и хора било достатъчно голямо за Капитана, за да бъде разочарован от това, че онези същества, които лично той бе избрал и поставил на артефакта, не постигнали нищо повече. Разбира се, може би ще постигнат. Ракети със съобщения оттам пристигали само на една или две години, според техните стандарти — по-вероятно на всеки петдесет хиляди години по стандартите на човешките същества на Земята. Дори ако неговият собствен проект се бил провалил, по цялата галактика се провеждали още петнайсет или шестнайсет други, където били забелязани обнадеждаващи следи на очакван интелигентен живот. Но повечето не били толкова напред в своето развитие, колкото австралопитеците.

Капитанът се облегнал на своята седалка под формата на буквата V, разположил животоподдържащата капсула под седалката и погледнал към небето. Ако те дойдат, чудел се той, как ли ще разберем кога идват? Небето ли ще се разцепи? (Глупости, сгълчал се той.) Или пък тънката обвивка на черният екран на тяхната черна дупка просто ще се изпари и вътре ще нахлуе светлината от една цяла звездна вселена? Малко вероятно.