Фредерик Пол - Гейтуей II

Шегата с книгата за рождения ден на Робин била малко провалена, защото не била съвсем вярна. За хичиянците се знаели някои неща. Било очевидно, че в някои отношения те били съвсем различни от човешките същества, но в много съществени неща — еднакви! В любопитството. (Само любопитството могло да ги накара да посетят толкова много далечни и странни места.) В технологията. Хичиянската наука не била същата като човешката, но почивала на същата термодинамика, същите закони за движение, същия полет на мисълта от микроскопичното до необятното, от ядрените частички до Вселената. В основата си същата органична химия на тялото. Дишали почти същия въздух. Хранели се със съвместима по състав храна.

Основното, което всеки знаел за хичиянците — или се надявал, или досещал — било, че те всъщност не били, когато се погледне задълбочено, толкова различни от човешките същества. Може би няколко хиляди години по-напред в цивилизацията и науката. Може би дори не чак толкова много. И в това, както всеки се досещал (или се надявал) нямало нищо лошо. Били минали повече от осемстотин години между времето, когато първият груб хичиянски кораб бе дръзнал да опита да унищожи маса като начин за създаване на тяга и времето, докато техните експедиции посетили по-голяма част от Галактиката. (В една танзанийска пустиня един от праотците на Кривогледата се чудел какво да прави с костите от антилопа, които му била дала майка му.) Осемстотин години — но какви години!

Хичиянците се увеличили. Станали един милиард. После десет. След това сто. Построили коли с колела и ролки, за да се придвижват по непознатата повърхност на своята планета, а след не повече от две поколения, вече летели в Космоса с ракети; още няколко поколения и те вече изследвали планетите на съседните звезди. Едновременно с това те учели. Те създали както огромни, така и микроскопични инструменти: неутронна звезда за гравитационен детектор; интерферометър с напречно сечение една светлинна година, за улавяне и измерване на радиовълни от галактики, чието червено преместване се доближава до граничната стойност. Звездите, на които отишли и галактиките, които разглеждали, били почти идентични с тези, наблюдавани от Земята — астрономическото време от няколко стотин хиляди години наистина се отразявало — но те видели повече и разбрали всичко по-задълбочено.

И онова, което видели и разбрали, се оказало от изненадващо значение за тях. Защото предположението на Алберт било вярно — почти вярно — във всеки детайл, чак до точката, в която ставало ужасно невярно.

Като резултат от тяхното разбиране, хичиянците направили онова, което им се струвало най-добро.

Те върнали обратно всичките си далечни експедиции, почистили добре местата, на които били и отнесли със себе си всичко, което можело да бъде полезно и можело да се пренесе.

Те изследвали няколко милиона звезди и от тях избрали неколкостотин — някои, за да отхвърлят, защото били опасни, други, да обединят. За тях това не било трудно. Способността да унищожават или да създават маса означавало, че били овладели гравитационните сили. Те избрали една популация от стабилни звезди с дълъг живот, отделили опасните, събрали ги заедно или достатъчно близко една до друга, за да направят с тях онова, което искали. Получили се черни дупки с различни размери. Определена концентрация на материя в определен обем от пространството и гравитация, която я държи. Една черна дупка може да бъде колкото галактика, без съставящите я звезди да са по-близко една от друга от звездите в нашата галактика. Хичиянските планове не били така грандиозни. Те потърсили обем от пространството с дължина няколко дузини светлинни години, изпълнили го със звезди, вкарали вътре корабите си…

И гледали как то се затваря около тях.

Оттогава хичиянците са изолирани от останалата част от Вселената, скрити в звездното си гнездо. За тях времето се променило. Вътре в черната дупка ходът на времето се забавя — силно се забавя. Във Вселената отвън са изминали повече от три четвърти милиона години. Вътре на Капитана му се струвало, че са минали не повече от две десетилетия. Докато те си правели удобни гнезда в заловените от тях планети, умерената, мека епоха на плиоцена отстъпила място на бурите и ветровете на плейстоцена. Ледникът от гюнц пълзял на север и се оттеглял; после дошли миндел, рис, вюрм. Австралопитеците, които Капитанът отвлякъл — може би да им помогне, или най-малкото да ги изучи с надежда да намери начин да им помогне — изчезнали, а експериментът се провалил. Открит бил питекантропуса, а след него хайделбергският човек, неандерталците. Те пълзели на север и на юг с движението на леда, изобретявали инструменти, научили се да заравят мъртвите си и да ги ограждат с кръг от рогове от дива коза, научили се — започнали да се учат — да говорят. Между континентите изникнали провлаци, а после били отмити. Върху някои от тях се появили изплашени, първобитни племена, вълна от Азия, която преминала от Аляска до нос Хорн, друга вълна, която останала там където била. Сред хората, които живеели там, израснали дебели образувания от мазнина около синусите, за да предпазват белите им дробове от жилещия арктичен студ. Децата на Капитана създавали челяд в тунелите на Венера и живели с тях, докато той и неговите екипи открили Земята и избрали най-обещаващите примати, които още не били напълно развити. Хомо сапиенс се бил научил да използува огъня и колелото.