Четвърта група се суетеше с преброяването, докато накрая командирът им си спомни, че трябваше да попълни бройката на Дженкинс; пета група изтрака като сметало и аз вече предчувствах удоволствието от завръщането… когато повикването спря след номер четири от разчета на Ейс.
— Ейс, къде е Дизи? — обадих се аз.
— Млъкни — каза той. — Номер шести! Обади се!
— Шести! — отвърна Смит.
— Седми!
— Шеста група, Дизи Флорз отсъства — довърши Ейс. — Отивам на издирване.
— Един човек липсва — докладвах на Джонсън. — Флорз, шеста група.
— Липсва или е мъртъв?
— Не зная. Командирът на шеста група и помощник отдельонният командир отиват да го търсят.
— Джони, нека Ейс да се заеме с това.
Но аз вече не го слушах, така че не му отговорих. Затова пък го чух да докладва на Джели и чух ругатнята на Джели, който прокле целия свят. Искам да ме разберете правилно — не се натисках да получа медал — беше работа именно на помощник отдельонния командир да проведе издирването; той е търсачът, „последният човек“, излишният. Предназначен е за самотен лов и отрано влиза в числото на разходите. Командирите на групи си имат други функции. На практика помощник отдельонният командир не е необходим, когато отдельонният командир е жив.
Точно в този момент се почувствах необичайно излишен, почти похарчен, стори ми се, че не ми е съдено да се върна. Причината за това беше най-сладкият звук във вселената, този на сигналния фар, защото спускаемият модул, който трябваше да ни прибере, скоро щеше да се приземи и да ни позове обратно. По принцип повиквателният сигнал се изпраща от една автоматическа ракета-робот, която се изстрелва от извеждащия кораб, зарива се като сонда в почвата и започва да разпръсква тази сладка приветствена музика. Спасителната лодка пристига три минути по-късно и по-добре да си наблизо, защото този автобус не може да чака, а друг скоро няма да има.
Но ти не си отиваш на безопасно място просто ей тъй, не и когато има възможност пропадналият десантчик да е още жив. Така е прието при Лудите глави на Рашчак, както и в която и да е друга част на Мобилната пехота. Опитваш се да го издириш.
До мен достигна заповедта на Джели:
— Горе главите, момчета! Свийте кръга и се гответе за оттегляне. Не забравяйте, че трябва да пазите гърбовете си! Действайте!
И аз чух ласкавата мелодия на сигналния фар:
„Вечна слава
на пехотата!
Да свети името,
да свети името
на Роджър Йънг!“
Колко близки на сърцето бяха тази музика и тези слова. Усещах сладкия привкус на мелодията върху устните си. Поисках да тръгна натам, но моят път лежеше в друга посока. Затова се насочих към Ейс, изразходвайки гранатите, „взривните хапчета“ и всичко останало, което ме теглеше надолу.
— Ейс, свърза ли се него?
— Да. Връщай се, безполезно е!
— Виждам тебе, но къде е той?
— Точно пред мен, вероятно на четвърт миля. Остави! Той е от моите хора.
Аз не отвърнах; просто кривнах леко наляво, за да настигна Ейс там, където според неговите думи се намираше Дизи.
И открих Ейс, застанал над него, няколко мърши лежаха убити и много други бягаха. Коленичих редом.
— Да свалим скафандъра му. Корабът ще бъде долу след броени секунди!
— Раната му е твърде тежка!
Погледнах и видях, че това беше истина — действително в бронескафандъра му имаше дупка и от нея течеше кръв. За да извършиш изтегляне на ранен, измъкваш го от бронята му… после просто го вдигаш на ръце и се чупиш надалеч. Един съблечен пехотинец тежи по-малко, отколкото снаряжението и мунициите, които трябва да изразходи.
— Какво ще правим?
— Ще го отнесем, както е — мрачно каза Ейс. — Хвани го здраво от лявата страна.
Той сграбчи пояса му отдясно и така изправихме Флорз на крака.
— Дръж го! Включвай! Сега… по ред на номерата, готов за отскок — едно, две!
Отскочихме. Не нависоко, но синхронизирано. Един човек сам не би могъл да го откъсне от земята; бронираният костюм е твърде тежък. Но разделиш ли тежестта пропорционално между двама души и това може да стане.
Ние отскачахме и отскачахме, отново и отново, и отново. Ейс ми подвикваше при всяко стартиране. Редувахме се да укрепваме Дизи при приземяването. Изглежда жироскопите му бяха излезли извън строя, защото ни беше много трудно да балансираме.
Чухме сигналния фар да издава последен звук, когато извеждащият кораб кацна — аз го засякох… Но това ставаше толкова далеч от нас. Чухме действащият взводен сержант да се провиква:
Читать дальше