Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри

— По ред на номерата, готови за качване!

И веднага гласът на Джели:

— Последната заповед да не се изпълнява!

Най-сетне ние се добрахме до открита местност и видяхме, че корабът стоеше върху опашката си, чухме воя на неговия предупредителен сигнал за излитане. Взводът все още се намираше на земята и стоеше в кръг, образувайки по този начин защитна стена около кораба-майка.

Отново се раздаде гласът на Джели:

— Започнете изкачване по ред на номерата! И бъдете по-експедитивни!

А ние все още бяхме прекалено далеч! Виждах как се товари първа група, как се качват в кораба, додето кръгът от десантчици се смаляваше и се свиваше все повече.

Внезапно една самотна фигура се отдели от тях и се понесе към нас със скорост, която беше възможна само за офицерски скафандър.

Джели ни повика още докато бяхме във въздуха, сграбчи Флорз и ни помогна да приключим.

С три отскока достигнахме кораба. Всички други бяха вътре, но люкът оставаше отворен. Ние вмъкнахме Флорз и затръшнахме капака подире си. Корабният пилот ни извика, че сме я принудили да промени времето на срещата и че всички ще си получим заслуженото! Джели не й обърна внимание; положихме Флорз и се проснахме до него. Когато при оттласкването от земята стартовата вълна ни разтърси, Джели измърмори на самия себе си:

— Всички са налице, лейтенанте. Трима души са ранени, но всички са на борда!

Мисля, че вече ви споменах за капитан Деладрие: за по-свестен пилот от нея не бихте могли да мечтаете. Уговорената среща на спасителния модул с космическия кораб-майка, който стои на орбита, е точно изчислена. Не зная как, но това е факт, които ти не можеш да промениш. Не можеш.

Само тя можеше. Тя видя на монитора си, че корпусът на спасителната лодка не беше успял да се оттласне навреме; даде назад, изхитри се да забави, после отново ускори, изравни курса и ни понесе нагоре, само с очи и докосване на пръстите, нямаше време за никакви компютърни пресмятания. Ако Всемогъщият някога има нужда от помощник, за да задържи звездите в техните траектории, аз зная къде може да го открие.

А Флорз умря по пътя, при изкачването.

В действителност аз никога не съм имал намерение да се записвам в армията. И несъмнено не в пехотата! Ако някой ми беше казал, че ще го направя, просто не бих му повярвал. Като дете щяха да ме натупат, а баща ми щеше да каже, че съм позор за гордото име на фамилията.

О, бях споменал на баща си в края на последната година от горните класове, че обмислям идеята да се запиша доброволец във Федералната служба. Предполагам, че всеки хлапак мисли за това, когато се зададе осемнадесетият му рожден ден — а моят се очакваше през седмицата, в която се дипломирах. Разбира се, повечето момчета не вярват напълно на тази перспектива, поиграват си малко с идеята, после се заемат с нещо съвсем различно — отиват в колеж или си намират работа, или пък се захващат с каквото и да е. Вероятно такъв трябваше да бъде и моят жизнен път… ако най-добрият ми приятел не беше запланувал с невероятна сериозност да постъпи на служба.

Карл и аз вършехме всичко заедно в средното училище — заедно забелязвахме момичетата и си уреждахме срещите с тях, бяхме в един училищен отбор и разбивахме със съвместни усилия електрони в домашната му лаборатория. Аз самият не си падах много по атомната теория, но ловко запоявах и съставях схеми; Карл вършеше тежката умствена работа и аз следвах инструкциите му. Беше забавно; всичко, което правехме заедно, беше забавно. Родителите на Карл не разполагаха с толкова пари, колкото моят баща, но това не създаваше проблеми между нас. Когато баща ми купи хеликоптер „Ройс“ за четиринадесетия ми рожден ден, той принадлежеше колкото на мен, толкова и на Карл; от друга страна, неговата лаборатория беше и моя.

Така че, когато Карл ми заяви, че няма да се занимава повече с училище и е взел решение да стане военен, това ме накара да се замисля. Той считаше избрания от него път за съвсем естествен.

И тогава аз му казах, че съм решил да се присъединя към него.

Той ми хвърли странен поглед:

— Твоят старец няма да ти позволи такова нещо.

— Нима? Как ли пък ще ме спре?!

(И, разбира се, не можа, не и със законни средства.)