Лари Нивън - Пръстенов свят

Луис отиде зад креслото и настрои променливата сабя на кзинта на дължина три фута.

Говорещия с животни мина покрай него със забавени движения, насочи се право към каютата на горния етаж и се вмъкна в нея.

Каютата, някога използвана като помещение за почивка на пилота, бе преустроена. На мястото на устройствата за физически занимания и екрана за четене бяха поставени три противошокови кресла. Говорещия с животни веднага се намести в едно от тях. Луис го последва, държейки сабята така, че да бие на очи. Спусна капака върху креслото на кзинта и натисна един превключвател.

Креслото се превърна в яйце с огледална повърхност. Вътре в него времето щеше да престане да тече, докато Луис не изключеше стазисовото поле. Дори и корабът да имаше нещастието да се сблъска с астероид от антиматерия, дори и корпусът му да се превърнеше в йонизирана пара, огледалната лъскавина на креслото на кзинта щеше да остане неизменна. Луис се отпусна. Всичките му действия може би наподобяваха ритуален танц, но съвсем не бяха лишени от смисъл. Кзинтът имаше достатъчно големи основания да открадне кораба и таспът едва ли бе променил намеренията му. Не трябваше да предоставя каквато и да е възможност на Говорещия да стори това.

Луис се завърна в кабината на пилота и включи радиостанцията.

— Влизайте.

Около сто часа по-късно вече се намираха извън Слънчевата система.

Математиката на хиперпространството притежава собствени дадености. В Айнщайновата вселена такива дадености обкръжават всяко тяло с голяма маса. Намирайки се извън тях, корабите могат да пътуват по-бързо от светлината. Окажат ли се вътре в тях, те просто изчезват, ако се опитат да направят това.

„Далечният изстрел“, отдалечил се на около осем светлинни часа от Слънцето, вече бе напуснал неговата даденост.

А Луис Ву се оказа в режим на свободно падане. Чувстваше се притеснен. Мускулите му бяха напрегнати, стомахът му бе стегнат и му се гадеше. Знаеше, че тези неприятни усещания ще изчезнат. Опияняваше се от полета.

Много пъти се бе запознавал с режима на свободно падане в огромния прозрачен мехур на извънземния хотел, намиращ се на орбита около Луната. Ако размахаше по същия начин ръцете си тук, в тясната каюта, сигурно щеше да повреди нещо.

Бе се спрял на външно ускорение от две единици. Около пет дни бе работил, ял и спал, без да излиза от противошоковото кресло на пилота. Въпреки чудесното състояние на креслото се чувстваше мръсен. Въпреки петдесетте часа сън, чувствуваше се изтощен.

Стори му се, че прозря бъдещето си. Щеше да запомни това пътуване най-вече с неудобствата му.

В дълбокия космос небето не изглеждаше много по-различно от това, което се вижда нощем от Луната. Вътре в Слънчевата система планетите не изменят кой знае колко гледката. Само дето в галактическия юг се виждаше една звезда, доста по-ярка от останалите — Слънцето.

Ръцете му заработиха отново върху командния пулт.

„Далечният изстрел“ се завъртя около оста си и звездите се оказаха под краката на Луис. Двадесет и седем — триста и дванадесет — хиляда . Несус му бе продиктувал тези координати непосредствено преди Луис да хлопне капака над главата му.

В тази посока се намираха мигриращите кукловоди.

Луис разбра, че не се насочва към нито един от Магелановите облаци. Кукловодите го бяха излъгали. Така или иначе, реши той, трябва да са на около двеста светлинни години от него. И то по оста на галактита. Може би кукловодите бяха решили да я напуснат по най-прекия път, като след това се придвижат по плоскостта й до по-малкия облак. По този начин щяха да избегнат сблъсъка с междузвездни отломки и отпадъци — слънца, прахови облаци, концентрати на водород.

Всъщност, това не бе от особено значение. Ръцете на Луис, подобно на тези на пианист преди концерт, се раздвижиха над командното табло.

Режим на слизане.

„Далечният изстрел“ изчезна.

Луис се стремеше да не гледа към прозрачния под. Вече бе престанал да се чуди защо няма щори за всички прозорци. Видът на Нищото бе подлудявал немалко здрави хора. Очевидно обаче, бе имало и други, способни да понесат тази гледка. Един от тях ще да е бил и пилотът на „Далечният изстрел“.

Вместо надолу, насочи погледа си към индикатора за масата — прозрачна сфера, поставена непосредствено над командния пулт. Въпреки ограниченото пространство, тя беше направена в размер, надвишаващ стандартния. Луис започна да наблюдава сините линии, появяващи се в центъра й.