Лари Нивън - Пръстенов свят

Несус измени позата си.

— Искам да ти обърна внимание на тия конусообразни израстъци…

— Виждам ги — Луис вече бе забелязал четирите изпъкналости, разположени встрани и под двойната кабина. — Това ли са синтезните двигатели?

— Да. Ще видиш, че в управлението корабът наподобява звездолет със стандартни двигатели, само дето отсъства вътрешна гравитация. Конструкторите ни не разполагаха с много свободно пространство. Като вземам предвид обаче някои особености на квантовия хипердвигател, искам да те предупредя за…

— Имам променлива сабя — каза внезапно Говорещия с животни. — Всички да запазят спокойствие.

Смисълът на думите му не стигна веднага до тях. Сетне Луис бавно се обърна, като се стараеше да не прави резки движения.

Кзинтът бе застанал в близост до някаква извита стена. В един от остроноктестите си юмруци стискаше нещо, наподобяващо по-голяма от нормалното дръжка на въже за скачане. На десет фута от дръжката, прихваната умело на равнището на очите му, се виждаше малка светеща червена топчица. Връзката между топчицата и дръжката бе твърде тънка, за да е видима, но Луис не се съмняваше в нейното съществуване. Защитена и втвърдена от стазисово поле, тя беше в състояние да пререже почти всеки метал. Можеше да пререже и противошоковото кресло на Луис, ако той случайно решеше да се скрие зад него. Кзинтът бе заел такава позиция, че цялата кабина бе в неговия обсег.

В краката му се валяше бутът от извънземно месо. Беше разкъсан и си личеше че отвътре е бил кух.

— Щеше да е по-добре да си бях избрал някое не така жестоко оръжие — каза Говорещия с животни, — например един замайващ пистолет. Щеше да свърши идеална работа, Луис, но не ми остана време за това. Сега махни ръцете си от командния пулт и ги постави върху облегалката на креслото.

Луис изпълни заповедта. За миг допусна възможността да използва гравитационното поле на кабината, но кзинтът щеше да го разреже на две, ако се опиташе да го направи.

— Така. Ако сега всички запазите спокойствие, ще ви кажа какво ще се случи след малко.

— Няма да е зле да ни обясниш — потвърди Луис, Опитваше се да разбере дали има някакъв шанс. Смисълът на червената топчица бе Говорещия с животни да вижда къде точно свършва невидимото острие на неговата сабя. Ако Луис успееше да хване топчицата, без да му отрежат пръстите…

Нямаше да се получи нищо. Топчицата бе прекалено малка.

— Мотивите ми би трябвало да са ви ясни — каза Говорещия. Черните резки около очите му бяха заприличали на карикатурна бандитска маска. Кзинтът не беше нито напрегнат, нито отпуснат. Бе застанал на място, където е невъзможно да бъде нападнат.

— Възнамерявам да предоставя „Далечният изстрел“ на моя свят. По негов образец ще построим други подобни кораби. С тях ще имаме унищожително превъзходство в следващата война с човечеството. Нали хората не разполагат с конструкторските чертежи на „Далечният изстрел“? Мисля, че всичко е ясно.

Луис вложи сарказъм в гласа си:

— Да не би да те е страх от пътуването?

— Не — каза кзинтът. Въобще не пролича да се е засегнал. Разбира ли ти кзинт от сарказъм! — А сега всички се съблечете, за да се уверя, че не сте въоръжени. След като направите това, ще помоля кукловода да дойде с мен. Двамата ще се качим на борда на „Далечният изстрел“. Вие, Луис и Тила, ще останете тук, но преди това ще трябва да ми дадете своите дрехи, скафандри и багаж. Ще повредя кораба ви. Без съмнение, Аутсайдерите, любопитни да разберат защо не сте се върнали на Земята, ще ви се притекат на помощ много преди да е престанала да функционира жизнеопазващата ви система. Нали ме разбрахте?

Луис Ву бе спокоен и готов да се възползва и от най-малкия пропуск на кзинта. С крайчеца на окото си той погледна към Тила Браун и съзря нещо ужасно — тя се готвеше да скочи върху чудовището.

Говорещия щеше да я разреже на две.

Трябваше да действа бързо.

— Не бъди глупак, Луис. Стани и отиди до стената. Ти ще бъдеш първият, който…

Последната дума на кзинта премина в своеобразно писукане.

Луис спря, изненадан от нещо, което не разбираше.

Говорещия с животни отметна назад голямата си оранжева глава и започна да мяучи почти в ултразвуковия диапазон. Бе разперил широко ръце, сякаш се готвеше да прегърне цялата вселена. Невидимото острие на сабята му премина през резервоар с вода, без да забави хода си. От резервоара започна да се стича вода във всички посоки. Кзинтът не забелязваше това. Очите му не виждаха нищо, ушите му не чуваха нищо.