Лари Нивън - Пръстенов свят

Беше го хванала в капан. Нямаше как да препречи пътя й към кораба на Несус. Можеше да се обърне направо към кукловода.

— Добре — каза той. — Ще му се обадим.

А и наистина не му се искаше да спи сам.

— Искам да участвам в експедицията — каза Тила пред видеофона. Кукловодът изпя нещо като дълга музикална нота.

— Моля?

— Извинявай — рече кукловодът. — Утре в осем нула нула часа бъди в Аутбек Фийлд в Австралия. Вземи си и личен багаж, но да не надвишава петдесет фунта. Луис, това важи и за тебе. А-ах… — кукловодът повдигна двете си глави и изстена.

— Болен ли си? — попита го Луис с тревога в гласа.

— Не, Луис. Просто предвиждам собствената си смърт. Жалко, че имаш способността да убеждаваш. Сбогом. Ще се видим в Аутбек Фийлд.

Екранът потъмня.

— Видя ли? — каза Тила. — Видя ли как се оценява способността ти да убеждаваш?

— Знам, че имам златен език. Демонстрирах най-доброто си ораторско умение. Не ми се сърди, ако умреш от ужасна смърт.

Тази нощ, потопени в мрака, си казаха нови неща.

— Обичам те. Тръгвам с теб, защото те обичам — чу Луис.

— И аз те обичам — отвърна й възпитано и сънливо. След това обаче думите й стигнаха до мозъка му. — Това ли беше решила да ми кажеш?

— М-м.

— Значи, ще ме придружаваш на двеста светлинни години разстояние, защото не искаш да се отделяш от мен?

— Ъхъ.

— Спалня на полуосветление — каза Луис и стаята се изпълни с бледа синкава светлина.

Двамата плуваха на един фут разстояние от спалните плоскости. В подготовката си за предстоящото пътешествие се бяха освободили от всички оцветители и пигментатори на кожата и косата. Плитката на Луис сега беше черна, а косата му — посребряла. Кожата, придобила жълтокафяв цвят, и кафявите му очи, които вече не бяха дръпнати, чувствително променяха облика му.

Не по-малко значителни бяха промените във външността на Тила. Косата й бе станала тъмна и вълниста. Имаше бледата кожа на севернячка. На овалното й лице се виждаха големи кафяви очи и малка сериозна уста. Носът й бе почти незабележим. Обхваната от спалното поле, плуваше като масло върху вода и имаше отпочинал вид.

— Но ти никога не си пътувала по-далеч от Луната.

Тя кимна утвърдително.

— А и аз не съм най-големият любовник на света. Самата ти ми го каза.

Тя отново кимна. В Тила Браун нямаше нищо скрито. Два дни и две нощи тя не бе излъгала, не бе казвала полуистини и не бе премълчала отговора на нито един въпрос. Луис щеше да усети това. Разказа му за мъжете, в които е била влюбена: за първия, изгубил интерес към нея половин година след запознанството им, за втория, братовчед, който бе емигрирал в Маунт Лукитдет. Луис не й бе говорил много за собствения си опит, а и тя прояви разбиране към въздържаността му. За себе си обаче нямаше задръжки. И задаваше най-странни въпроси.

— Защо се спря на мен тогава? — запита я.

— Не знам — призна си тя. — Може пък да е заради чара ти. Нали си герой?

Той беше единственият жив човек, установил първоначален контакт с извънземна раса. Щеше ли някога епизодът с триноците да изчезне от живота му?

Направи още един опит.

— Виж какво, познавам най-големия любовник на света. Приятел ми е. Това го има за хоби. Пише книги на тази тема. Доктор е по физиология и психология. Последните сто и тридесет години е бил с…

Тила запуши ушите си с ръце.

— Не ме занимавай с тези работи. Недей.

— Просто не искам да намериш смъртта си някъде. Много си млада.

В очите й имаше удивление. Удивление, от което той разбра че е използвал думи на интерезик, за да ги сглоби в едно безсмислено изречение. Трепет на сърцето? Да намери смъртта си някъде? Луис въздъхна.

— Спални плоскости, слейте се — каза и нещо се случи със спалното поле. Двете му аномалии, които не позволяваха на Луис и Тила да паднат от него, се сляха.

— Наистина ми се спеше, Луис, но щом си решил…

— Преди да се отправиш в страната на сънищата, помисли си за уединението. В космическия кораб можем да са почувстваме притеснени.

— Искаш да кажеш, че не бихме могли да се любим? Тандж да го вземе, Луис, все едно ми е дали ще ме гледат. Нали са извънземни .

— На мен не ми е все едно.

Тя отново го стрелна с удивление.

— Ами ако не бяха извънземни, щеше ли да имаш нещо против?

— Разбира се, освен ако не сме много близки с тях. Сигурно ме намираш за старомоден?

— Малко.

— Спомняш ли си за приятеля, който ти споменах? За най-големия любовник на света? Е, той имаше една колежка, която ме научи на някои от нещата, усвоени от него. При безтегловност не се получават. Спалня, изключи полето.