Лари Нивън - Пръстенов свят

— Могат всяка година да спират, за да се зареждат с въздух и храна…

Луис се засмя.

— Опитай се да убедиш хората в това. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че ще изпитат ужас едва тогава, когато блясъкът от избухването на граничния слой започне да се промъква между газовите облаци. Едва тогава, когато ще им е останал само около век, за да избягат.

— Кукловодите са постъпили разумно — продължи той след кратка пауза. — Изпратили са до граничния слой човек. И с рекламна цел, и за да осигурят финансирането на изследванията си. Той им транслирал оттам снимки като тази, която сега наблюдаваш. Още преди да се върне на Земята, кукловодите вече ги нямало, не е останал никой на нито един от земните светове. Ние няма да постъпим така. Ние ще чакаме и пак ще чакаме, и когато най-сетне решим да се махнем, изведнъж ще ни се наложи да изведем цели трилиони разумни същества вън от галактиката. Тогава ще ни потрябват най-големите и бързи кораби, които можем да построим, и то в огромни количества. Двигателят на кукловодите ни е необходим сега , за да можем да започнем да го усъвършенстваме без губене на време.

— Добре. Идвам с теб.

— Какво? — попита Луис, прекъснат по средата на лекцията си.

— Идвам с теб — повтори Тила Браун.

— Май не си с всичкия си.

— Ти нали си решил да тръгнеш?

Луис стисна зъби. Когато започна да говори, направи го по-спокойно, отколкото беше необходимо.

— Да, аз ще тръгна. Имам обаче причини да го сторя, а ти нямаш. Освен това, имам по-големи шансове от теб, защото съм живял по-дълго.

— Аз пък имам по-голям късмет.

Луис се изсмя пренебрежително.

— И причините ми може да не са чак толкова основателни, колкото твоите, но не са за пренебрегване! — гласът й бе изтънял от гняв.

— Сигурно.

Тила почука с ръка върху екрана. Под нокътя й проблесна снимката на избухваща звезда.

— А това не е ли достатъчно основание?

— Ще се сдобием с двигателя на кукловода независимо дали ще дойдеш или не. Чу какво каза Несус. Като теб има хиляди.

— И аз съм една от тях.

— Добре де, и ти си една от тях.

— Защо си решил да ме опазваш? Да не би да съм те молила за това?

— Извинявай. Не знам защо се опитвах да ти се налагам. В края на краищата, ти си свободен и пълнолетен човек.

— Благодаря. Смятам да се присъединя към вашия екипаж — гласът на Тила бе станал хладен и официален.

По дяволите, та тя наистина беше свободен и пълнолетен човек! Нямаше право да я насилва, нито дори да й дава настойнически съвети. Това щеше да бъде проява на лошо възпитание. Отгоре на всичко, щеше да е и безполезно.

Можеше обаче да се опита да я убеди…

— Все пак, помисли — рече Луис Ву. — Несус полага огромни усилия да запази това пътуване в тайна. Защо го прави? Защо трябва да го крие?

— Това си е негова работа, нали? Може би там, където ще отидем, има нещо, което си заслужава да бъде откраднато.

— И какво от това? Отлитаме на цели двеста светлинни години оттук. Ние сме единствените, които ще се озовем там.

— Може би самият кораб си заслужава да бъде откраднат.

Луис не бе се сетил за това. Каквото и да мислеше за Тила, не беше глупачка.

— Сега пък се опитай да поразсъждаваш за екипажа ни. Двама човеци, кукловод и кзинт. И нито един от нас не е професионален изследовател.

— Виждам какво искаш да направиш, Луис, но няма да успееш. Ще пътувам и не смятам, че можеш да ме разубедиш.

— Замисли се поне за компанията си. Защо се подбира такъв странен екипаж?

— Това е проблем на Несус.

— Според мен, проблемът е наш. Несус получава заповеди направо от водачите… от щаба на кукловодите. Струва ми се, че едва преди няколко часа е разбрал истинския смисъл на тези заповеди. Затова сега е уплашен до смърт. Тези… жреци на оцеляването изглежда играят четири игри едновременно, независимо от това какво ще изследваме.

Разбра, че е събудил любопитството на Тила, и продължи.

— Да вземем Несус. Щом смята, че е достатъчно луд, за да кацне върху един неизвестен свят, означава ли това, че е достатъчно нормален, за да оцелее след кацането? Тези, които го изпращат, би трябвало да знаят. След като достигнат Магелановите облаци, ще изграждат нова търговска империя. Гръбнакът на тяхната търговия се състои именно от такива луди кукловоди.

— Да вземем и нашия космат приятел — допълни Луис. — Щом са го назначили за посланик на чужда планета, би следвало да е един от най-интелигентните и изискани кзинти. Дали обаче ще е достатъчно изискан, за да може да съжителства с нас? Или пък ще ни избие, за да си осигури повечко пространство и си хапне прясно месо? На трето място идваш ти, заедно с предполагаемия ти късмет. На четвърто съм аз, тъй като се знае, че имам вкус към пътешествията. Дали пък не е замислено аз да контролирам експедицията?